Град на изгубени души

Клеъри, — знам също така, че имаше само един син.

— Осиновен е — нехайно обясни Себастиан и махна към Джейс.

— Осиновен?

— Ще установиш, мисля, че дефиницията на съвременното семейство се променя със

забележителни темпове — подхвърли Джейс.

Демонът Мирек не изглеждаше впечатлен.

— Това не ми се нрави — повтори той.

— Но това ще ти се понрави — каза Себастиан и извади от джоба си здраво завързана кесия.

След като я развърза, той я обърна и изсипа съдържанието й върху тезгяха — отвътре

изпаднаха бронзови монети, които се затъркаляха с дрънчене по стъклото. — Монети от

очите на мъртъвци. Сто. Е, имаш ли онова, за което се бяхме разбрали?

Зъбеста ръка изпъпли върху тезгяха и внимателно хвана една монета. Червените очи на

демона пробягаха по купчинката.

— Всичко добре, но това не е достатъчно, за да ти купи каквото търсиш. — Той махна с

ръката си, гънеща се като змия, и над нея се появи нещо, което на Клеъри й заприлича на

парче кварц, само дето беше по-лъскаво и по-сияйно, кристално ясно и красиво. Тя се сепна, осъзнала, че това е материалът, от който се изработваха серафимските ками.

— Чист адамас — заяви Мирек. — Небесната материя. Безценен.

Гняв припламна върху лицето на Себастиан като светкавица и за миг Клеъри видя свирепото

момче, което се криеше отдолу… същото, което се бе смяло, докато Ходж издъхваше. После

всичко отмина.

— Но нали се споразумяхме за цената.

— Споразумяхме се и да дойдеш сам — напомни Мирек. Очите му се върнаха на Клеъри и

Джейс, който не бе помръднал, ала от когото се излъчваше контролираната неподвижност

на котка, готова за скок. — Ще ти кажа как можеш да ми доплатиш. С къдрица от красивата

коса на сестра ти.

— Готово — съгласи се Клеъри и пристъпи напред. — Ако искаш кичур от косата ми…

— Не! — Джейс й препречи пътя. — Той е черен магьосник, Клеъри. Нямаш представа какво

може да направи с косата ти или с малко кръв.

— Мирек… — бавно каза Себастиан, без да поглежда към Клеъри.

И в този миг тя се запита — ако Себастиан бе готов да размени кичур от косата й срещу

парчето адамас, кой щеше да му попречи? Джейс се бе възпротивил, ала той бе заставен с

магия да прави всичко, което Себастиан поиска от него. Ако се стигнеше дотам, кое щеше да

надделее? Магическата принуда или чувствата на Джейс към нея?

— В никакъв случай — отсече Себастиан.

Демонът примигна бавно, като гущер.

— В никакъв случай?

— Няма да докоснеш и косъм от главата на сестра ми — заяви Себастиан. — Нито ще се

отметнеш от сключената сделка. Никой не може да мами сина на Валънтайн Моргенстърн.

Цената, за която се споразумяхме, или…

— Или какво? — озъби се насреща му Мирек. — Или ще съжалявам? Ти не си Валънтайн,

малко момченце. Виж, той беше мъж, който будеше лоялност…

— Не — каза Себастиан, изваждайки серафимска кама от колана си. — Аз не съм