Под купола (Том I)

2.

Той закрачи напред, възнамерявайки да сложи край на този разговор, независимо от темата му. Ала преди да направи пет-шест крачки, някакво хлапе се втурна към него. Беше едно от момчетата на Килиънови. Домакинството им наброяваше около десетина души и всички живееха в занемарената ферма за пилета, намираща се малко преди Таркърс Мил. Никое от хлапетата не се отличаваше с кой знае какви умствени способности — и в това нямаше нищо чудно, като се имаше предвид какви бяха родителите им, — ала всичките бяха ревностни последователи на Църквата на Христа Светия изкупител, или, казано с други думи, бяха Спасени. Това момче май се казваше Рони… или поне така си помисли Големия Джим, макар че нямаше как да е сигурен. По принцип цялото домочадие се славеше със сходни издължени черепи, изпъкнали неандерталски чела и клюнообразни носове.

Хлапето носеше парцалива рекламна тениска на Радиото на Исус и стискаше някаква бележка в ръката си.

— Ехо, господин Рени! — извика то. — Майчице, скъсах се да ви диря из целия град!

— Боя се, че нямам време да говорим точно сега, Рони — отвърна Големия Джим. Продължаваше да се взира в противното трио на стъпалата на градския съвет. Триото проклети, шибани смешници. — Може би ут…

— Аз съм Ричи, господин Рени. Рони е брат ми.

— Ричи. Разбира се. Сега би ли ме извинил… — Мъжът закрачи напред.

Анди взе бележката от ръцете на хлапето и настигна Рени, преди да е успял да се добере до целта си.