Маската на смъртта [bg]

— Беше сладко дундесто създание — подхвърли той, преди да затвори вратата.

Филия препечен хляб прелетя над рамото му и се удари в рамката.

Беше вече в преддверието, когато чу гласа на дъщеря си:

— Да не забравиш за довечера, татко…

В интонацията на момичето долови отдавна забравен намек за детските й години, когато бащите на повечето й приятели присъстваха на всички тържества, представления и състезания, за разлика от нейния баща. Помнеше сълзите й, своята вина, а и гнева, че са го накарали да се чувства виновен. Всичко това поставяше Джойс в позицията на неизменния буфер. Това изтощаваше жена му и от време на време тя избухваше. Двамата продължаваха да се обичат, но никак не им беше лесно.

Потърси ключовете за колата из джобовете си и се провикна:

— Довиждане!

— Какво ти става? — попита Джойс и седна. Обърна лице към единственото си дете, което вече се бе скрило зад вестника. — Недей да четеш вестник, когато ти говоря, Къли. — Протегна ръка и го дръпна.

— Стига да може, ще бъде тук. Знаеш го. Достатъчно много се самообвинява, за да го товариш с лошото си настроение. Не го притискай.

— На мен ми е по-лесно, така ли?

— Редно е да признаеш, че през последните три години ти не беше тук на рождения си ден. Миналото лято се опитахме да се свържем с теб, а ти беше заминала за Мароко.

— Сега е различно, защото става дума и за моя годеж. — Къли пусна вестника на пода. — Винаги си на негова страна.

Променила настроението си, и то за части от секундата, което изненадваше и очароваше, но и вбесяваше обожателите й, тя се усмихна лъчезарно, наведе се към лицето на майка си и й лепна сърдечна целувка.

— Извинявам се. Съжалявам. Горката ми майка. Пак на топа на устата. — Завъртя се на пета и от прага на кухнята обяви: — Отивам да си взема душ.

— Какво ще правиш тази сутрин? — провикна се майка й след нея с напразната надежда този момент на близост да продължи, но съзнавайки, че е отлетял безвъзвратно.

— Ще отида да видя бебето на Диърдри. — Огромните крака с лакирани в розово нокти вече трополяха нагоре по стълбите. — После имам среща с Нико пред спирката на метрото в Ъксбридж. — Към четири часа ще бъдем тук, за да ти помогнем.

Джойс си представи каква ще е тази помощ. Опита се да надвика шума на водните струи:

— Донесете нещо за ядене от „Сейнсбъри“. Вкъщи има само осем фаршировани с пикантен сос яйца.

— Добре.

Джойс се върна в кухнята и започна да разтребва съдовете от закуската, мислейки си, че двамата с Том все по-рядко са наясно кога дъщеря им играе роля и кога наистина е тя.