Дванайсетата карта [bg]

— Почти сме сигурни, че Чарлз го е убил.

— Не!

— След това е подпалил кръчмата, за да прикрие престъплението си.

— Не можете да сте сигурни!

— Не, не сме сигурни, но това е логична версия — обясни Райм. — В писмото си споменава, че отива в „Потърс Фийлд“ въоръжен с револвер „Колт“. Оръжието му от Гражданската война. Тогавашните револвери не били като сегашните, които се зареждат от задната страна на барабана. Във всяка камера поотделно трябвало да се слага барут и куршум.

Джинива кимна, без да отмества очи от потъмнелите кости.

— Намерихме информация за тези оръжия. Револверите били трийсет и шести калибър, но повечето войници използвали куршуми с калибър трийсет и девет. Те са малко по-големи и прилягали по-плътно в цевта. Това увеличавало точността на стрелбата.

Сакс вдигна малко найлоново пликче и обясни:

— Това беше в черепната кухина. — Вътре имаше малко оловно топче. — Трийсет и девет калибров куршум, изстрелян от трийсет и шест калибров револвер.

— Това нищо не доказва.

Джинива се втренчи в дупката в челото на черепа.

— Не — тихо отвърна Райм. — Само дава основания. Дава убедителни основания да считаме, че Чарлз е убил този човек.

— Кой е той? — попита Джинива.

— Нямаме представа. Дори да е имал документи, те са изгорели или са се разпаднали, както и дрехите му. Намерихме куршума, малък револвер, с който вероятно е бил въоръжен, златни монети и пръстен с гравиран надпис… какъв беше надписът, Мел?

— „Уинскински“

Купър вдигна пликчето със златния пръстен. Над надписа бе гравирано лице с индиански черти.

Купър бързо откри, че на езика на делауерските индианци думата означава „вратар“ или „пазач“. Може би така се е казвал убитият, макар че по черепа му личеше, че не е индианец. Според Райм думата по-скоро бе свързана с някакво братство или задруга и Купър веднага изпрати писма по електронната поща на неколцина антрополози и историци с молба за повече информация.

— Чарлз не би извършил такова нещо — упорито заяви наследницата му. — Той не е бил способен на убийство.

— Куршумът е изстрелян срещу жертвата, не в гръб — обясни Райм. — Дерингерът, револверът, който Сакс намери, явно е бил на убития. Следователно може да е било самозащита.

При все това Чарлз бе отишъл в кръчмата въоръжен, с намерение да търси възмездие. Бил е склонен към насилие.

— Изобщо не трябваше да се задълбавам в това — измърмори Джинива. — Каква съм глупачка. Дори не обичам да се ровя в миналото. Толкова е безсмислено. Мразя го!

Обърна се и избяга на горния етаж.

Сакс я последва. Върна се след няколко минути и обяви:

— Взе да чете. Каза, че иска да остане сама. Мисля, че ще го преживее.

При все това не звучеше особено убедена.

Райм погледна информацията от най-старото престъпление, което бе разследвал — отпреди сто и четирийсет години. Смисълът на усилията им беше да ги наведе на нещо, което да им подскаже кой е наел Извършител 109. Но досега само бяха изложили Сакс на риск и разочароваха Джинива с новината, че прадядо ѝ вероятно е убиец.