Дванайсетата карта [bg]

— Къде по-точно?

Техникът погледна помещението, после — пак компютъра. Приближи се до стената близо до входа и обозначи мястото с тебешир. При полагането на основите за стената го бяха пропуснали със сантиметри.

— Предполагам, че е стар кладенец или резервоар. Може би някакъв отдушник.

— Какво ви трябва, за да пробиете бетона? — обърна се Сакс към Ю.

— Моето разрешение — заяви собственикът. — Което няма да получите. Няма да позволя да ми дупчите пода.

— Господине — търпеливо се опита да му обясни Сакс, — това е полицейско разследване.

— Каквото и да е това нещо, то е мое.

— Тук собствеността не е от значение. Това може да се окаже важна улика за разследването.

— Тогава вземете съдебна заповед. Аз съм юрист. Не позволявам да ми дупчите пода.

— Много е важно да разберем какво има долу.

— Важно ли? Защо?

— Свързано е с едно престъпление отпреди няколко години.

— Няколко години ли? — собственикът веднага се хвана за думата. — Колко е това „няколко“?

Явно беше добър адвокат.

„Всяка лъжа се заплаща“ — помисли си Сакс.

— Сто и четирийсет. Приблизително.

— Това не е разследване — изсмя се собственикът. — Това е „Островът на съкровищата“. Не, никакво къртене.

— Няма ли да ни окажете малко съдействие, господине?

— Вземете съдебна заповед. Няма да ви сътруднича доброволно.

— Значи не искате доброволно, а? — тросна се тя и телефонира на Райм.

— Какво става? — попита криминалистът.

— Намерихме счупен сандък или сейф в кладенец под опожарената сграда. Няма по-добро скривалище.

Райм поиска техниците да му изпратят файла от търсенето по електронната поща. След няколко минути каза:

— Получих го, Сакс. Засега не мога да определя какво е.

Сакс се оплака, че собственикът отказва съдействие.

— Ще се противопоставя с всички средства — заяви адвокатът, който дочу разговора. — Ще ви съдя. Познавам всички съдии. Лични приятели са ми.

— Момент. — Райм размени няколко думи със Селито, но личеше, че няма голяма надежда. — Лон ще се опита да вземе разрешително, но не е сигурен, че съдията ще уважи молбата ни в този случай.

— Как да убедя този инат? — измърмори Сакс под носа си и затвори; обърна се към собственика: — Ще ви поправим пода. Идеално ще стане.

— Имам наематели. Ще се оплачат от шума, а с тях аз ще трябва да се разправям. Не вие. Вие отдавна ще сте си тръгнали.

Сакс махна с отвращение; дори ѝ мина през ума да го арестува за… за каквото и да било и пак да пробият проклетия под. Колко време щеше да се бави разрешителното? Вероятно цяла вечност, предвид, че съдиите винаги искат „твърди“ основания, за да разрешат достъп на полицията до частен имот.

Телефонът отново иззвъня.

— Сакс — обади се Райм, — инженерът при теб ли е?

— Дейвид ли? Да. Тук е.

— Искам да го попитам нещо.