Трескав блян [bg]

Те загърнаха тялото на Жан в един от чаршафите, за да не се вижда нищо. Йорк понечи да помогне на Кюрт, за да го вдигнат, Киселия Били го отпрати и сам хвана другия край.

- ’Ич не приляга на собственик и капитан да дундурка мъртъвци. Просто ходи след нас и се прави на притеснен.

Съвсем не беше нужно да се насилва, за да добие тревожен вид.

Отвориха вратата към главната каюта и тръгнаха напред. Били и Кюрт носеха увитото в чаршафи тяло на Жан. Масата за вечеря беше почти пълна. Някой възкликна и всички разговори секнаха.

- Мога ли да помогна, капитан Йорк? - попита един дребничък мъж с бели бакенбарди и мазни петна по жилетката. - Какво има? Някой е починал?

- Стойте настрана! - кресна Киселия Били, когато човекът се приближи.

- Прави каквото ти казва, Уайти - каза Йорк.

Машинистът спря на мястото си.

- Е, добре, но...

- Просто мъртвец - каза Киселия Били. - Умрял е в каютата си. Господин Джефърс го е открил. Качил се е от Ню Орлиънс, сигурно е бил болен. Целият горял, когато Джефърс го чул да стене.

Всички на масата се притесниха. Един мъж пребледня и изтича в каютата си. Типтън направи всичко възможно, за да сдържи усмивката си.

- Къде е господин Джефърс сега? - попита Олбрайт, спретнатият нисичък кормчия.

- Отишъл е в каютата си - отвърна веднага Били. - Не се чувстваше добре. Изглеждаше прежълтял. Предполагам, че гледката не му е понесла.

Думите му постигнаха желания ефект, особено когато Арманд се приведе към Венсан, за да му прошепне отчетливо, както Били го беше помолил: „Бронзовият Джон“87. Двамата станаха и си отидоха. Оставиха чиниите си полупълни.

- Не е Бронзовият Джон! - извика Киселия Били. Трябваше да го каже силно, за да чуят всички - изведнъж хората на масата се разприказваха и поне половината станаха на крака. -Трябва да изгорим тялото - добави той и заедно с Кюрт продължиха към стълбището.

Джошуа Йорк тръгна след тях с вдигнати ръце, за да се спаси от стотиците въпроси. Пътниците и екипажът избягваха Кюрт, Били и товара им.

На основната палуба нямаше никой, като изключим двама чужденци с окаян вид и докерите, които идваха и си отиваха, пренасяйки сандъци и дърва за огъня. Пещите бяха изгасени, но излъчваха силна топлина и Киселия Били изгори пръстите си, докато с Кюрт тъпчеха тялото в най-близката от тях. Още псуваше и ръкомахаше, когато Джошуа Йорк дойде при тях.

- Тръгват си - каза той. Бледото му лице бе изпълнено с почуда. - Почти всички пътници си събират багажа, а поне половината екипаж ще дойде при мен за заплати. Огняри, камериерки, келнери, дори Джак Или, вторият машинист. Не разбирам.

- Бронзовият Джон се е качил на парахода ти - каза Киселия Били. - Или поне така си мислят.

- Бронзовият Джон? - смръщи вежди Йорк.

- Жълтата треска, капитане - отвърна Типтън с усмивка. - Изглежда не си бил в Ню Орлиънс, когато Бронзовият Джон реши да го посети. Никой няма да стои в кораба, докато и той е тук, нито пък ще погледне тялото отблизо. Няма и да търсят Джефърс или Марш Сега си мислят, че са хванали треска. Тя е доста заразна и се развива бързо. Прежълтяваш, повръщаш черно и гориш като в ада, после риташ камбаната. Сега по-добре да изгорим тялото на стария Жан, за да решат, че го приемаме сериозно.