Трескав блян [bg]

- Не - гласът бе груб, нисък, мелодичен и не принадлежеше на Джошуа.

Абнър Марш отстъпи една крачка.

- О, Господи Исусе, не.

Нещо изшумя, той посегна към вратата с трепереща ръка и я отвори широко. Очите му вече бяха привикнали с мрака, а теменуженото сияние на буреносното небе се оказа достатъчно, за да придаде очертания на силуетите в капитанската каюта. Джошуа Йорк лежеше проснат на леглото си, блед и гол, със затворени очи. Едната му ръка висеше надолу и опираше в пода. На китката имаше ужасна почерняла рана или коричка съсирена кръв. От мрака излезе и Дамон Жулиж, усмихнат и бърз като смъртта.

- Убихме те! - изкрещя Марш.

Не можеше да повярва. Отстъпи назад и се озова извън стаята, препъна се и падна в краката на Джонатоун Джефърс. Жулиж се спря на прага. По бузата, която Марш бе наранил с удара си, минаваше тъмна линия, не по-дебела от котешка драскотина. Не личаха други следи от снощи. Беше свалил сакото и жилетката си. По ризата му нямаше нито петънце.

- Влезте, капитане - каза тихо Жулиж. - Не бягайте, нека поговорим.

- Ти си мъртъв. Майк ти направи главата на пихтия - развика се Марш, изумен от собствените си думи.

Не поглеждаше Жулиж в очите. Още беше ден, вън нямаше опасност, намираше се далеч от лапите на Дамон поне докато слънцето не залезеше. Не биваше да гледа в очите му, нито да влиза в каютата.

- Мъртъв? - каза Жулиж с усмивка. - Ах, другата кабина! Клетият Жан. Толкова много искаше да повярва на Джошуа, а вижте какво му сторихте. Направили сте главата му на пихтия значи, така ли?

Абнър Марш се изправи.

- Разменил си каютите - прозря той. - Проклет дявол. Накарал си го да спи в твоето легло.

- С Джошуа имахме много за обсъждане - отвърна Жулиж и махна към него. - Елате сега, капитане, омръзна ми да чакам. Елате, нека пийнем заедно.

- Гори в ада! - каза Марш. - Тази сутрин сме сбъркали, но не си в безопасност. Господин Джефърс, тичайте долу и повикайте Косматия Майк и момчетата му. Десетина ще са достатъчни.

- Не - каза Дамон Жулиж. - Няма да го направиш.

Марш вдигна заплашително бастуна си.

- Напротив, ще го направя. Какво, ще ме спреш ли?

Жулиж погледна към небето. Беше тъмнолилаво с черни жилки, подобно на голяма синина, скриваща залеза.

- Да - каза той и пристъпи към светлината.

Абнър Марш почувства как студените, лепкави ръце на страха се вкопчват в сърцето му. Той вдигна бастуна си.

- Не приближавай! - гласът му беше изтънял.

Отстъпи назад. Дамон Жулиж се усмихна и приближи. Не беше достатъчно светло, помисли си Марш с отчаяние.

В същия миг се чу шум от метал, плъзгащ се в дърво, и Джонатоун Джефърс застана спокойно пред него с гола рапира. Стоманеното острие описа заплашителен кръг.