Трескав блян [bg]

Абнър Марш затръшна вратата зад себе си, когато влезе в централата на Параходно дружество „Река Треска“ на улица „Пайн“

- Къде е? - попита Марш, прекоси стаята и се приведе над бюрото, за да изгледа строго стреснатия посредник. Край лицето на Абнър избръмча муха и той нетърпеливо я прогони. -Попитах къде el

Посредникът бе слабоват, тъмнокос младеж, облечен в раирана риза, със зелена козирка над очите90. Изглеждаше силно притеснен.

- Ами - каза той, - ами, капитан Марш, какво удоволствие, не съм си мислел, такова, не ви очаквахме, не, господине, капитане, не, съвсем не. „Трескав блян“ пристигна ли, капитане?

Абнър Марш изсумтя, повдигна бастуна си и заблъска по дървения под с възмущение.

- Господин Грийн - каза той, - стига бръщолевене, съберете си акъла. Попитах ви къде el Какво мислите, че искам да зная, господин Грийн?

Посредникът преглътна.

- Мисля, че не зная, капитане.

- „Трескав блян“! - изкрещя Марш, почервенял от ярост. - Искам да знам къде е! Не е в пристанищата надолу по реката. Това го знам, имам очи все пак. Не го видях никъде по проклетата река. Дойде ли тук? Тръгна ли отново? Или потегли към Сейнт Пол, към Мисури? Охайо? Не ме гледай като ударен от гръм, а говори. Къде е проклетият параход?

- Не знам, капитане - отвърна Грийн. - Щом вие не сте дошли с него, значи нямам представа. Не е пристигал в Сейнт Луис, след като потеглихте на юг през юли. Чухме обаче... ние...

- Да? Какво?

- Треската, сър. Чухме че при Баю Сара в кораба е плъзнала жълта треска. Хората мрели като мухи, така чухме, като мухи. Господин Джефърс, а също и вие, чухме, че сте я хванали. Затова и съвсем не очаквах, че някога... нали всички умирали и така нататък, ами решихме, че са го изгорили, капитане. Параходът, имам предвид - той свали козирката и се почеса по главата. - Предполагам треската ви е преминала, капитане. Радвам се да го чуя. Само че... ако „Трескав блян“ не е с вас... къде е? Сигурен ли сте, че не сте дошли с него? Може би не помните? Чувал съм, че треската прави хората ужасно разсеяни.

Абнър Марш смръщи вежди.

- Не съм имал треска и, по дяволите, мога да различа един параход от друг, господин Грийн. Дойдох с „Принцеса“. Бях болен за около седмица, но не беше треска. Настинах, понеже паднах в проклетата река и едва не се удавих. Ей така изгубих „Трескав блян“ и сега трябва да го намеря отново, ясно? - Той изсумтя отново. - Откъде чухте тия неща за жълтата треска?

- Екипажът, капитане, онези, които са напуснали парахода при Баю Сара. Някои дойдоха, след като се върнаха в Сейнт Луис. Беше преди около седмица. Някои питаха за работа на „Илай Рейнолдс“, капитане, но, разбира се, всичко там е заето и трябваше да ги отпратя. Надявам се, че съм постъпил правилно. Не бяхте тук, нито пък господин Джефърс, пък и мислех, че може и двамата да сте умрели, та нямаше от кого да получа нареждания.

- Няма значение - каза Марш Новините го окуражаваха. Макар Жулиж и глутницата му да бяха завзели парахода, поне част от екипажа се намираше в безопасност. - Кой се появи?