Трескав блян [bg]

- Да, господине - отвърна Грийн.

Той веднага взе куп листове и перодръжка, натопи я в мастилницата и започна да пише.

Когато го видя, рецепционистът в „Домът на плантатора“ поклати глава вместо поздрав.

- Ама че това е капитан Марш - каза той.

- Чух за нещастието ви. Просто ужасно. Бронзовият Джон е страшилище. Така си е. Радвам се, че сте по-добре, капитане, наистина.

- Да не ти пука - каза Марш раздразнен. - В коя стая е Дан Олбрайт?

Кормчията тъкмо лъскаше ботушите си. Той посрещна Марш с хладно и учтиво кимване вместо поздрав, зае отново мястото си, пъхна ръка в единия ботуш и продължи да търка, сякаш никой не бе отварял вратата. Капитанът седна тежко и реши да не губи време в любезности.

- Защо слязохте от „Трескав блян“? - попита направо той.

- Треска, капитане - отвърна Олбрайт.

Той погледна към Марш за кратко и след това се върна към работата си, без да каже нищо повече.

- Разкажете ми за това, господин Олбрайт, не бях там.

Дан Олбрайт се намръщи.

- Не сте ли били? Разбрах, че вие и господин Джефърс сте открили първия болен.

- Разбрали сте грешно. Сега ми кажете.

Олбрайт продължи с ботушите и му разказа за бурята, вечерята, тялото, което Джошуа Йорк, Киселия Били Типтън и другият мъж бяха пренесли през салона, бягството на пътниците и екипажа. Обясни всичко с възможно най-малко думи. Щом привърши, ботушите му светеха. Той ги обу.

- Всички ли слязоха? - попита Марш.

- Не - каза Олбрайт. - Някои останаха. Не всички познаваха треската добре като мен.

- Кои?

Кормчията сви рамене.

- Капитан Йорк, приятелите му, Косматия Майк, огнярите и докерите. Сигурно са били твърде уплашени от Дън, за да избягат, и то в щат с робство. Уайти Блейк може би също е останал. Мислех, че и вие с Джефърс сте там.

- Господин Джефърс е мъртъв - сподели Марш. Олбрайт не продума. - Ами Карл Фрам?

- Не зная.

- Бяхте на една длъжност.

- На различни сме. Не съм го виждал. Не зная, капитане.

Марш се намръщи.

- Какво стана, след като си взехте заплатата?

- Прекарах деня в Баю Сара, след това се качих на „Начес“ с капитан Ледърс. Стигнахме до Начес и останах там за седмица. След това дойдох в Сейнт Луис с „Робърт Фолк“.

- Какво стана с „Трескав блян“?

- Продължи.

- Продължи?

- Сигурно просто е отплавал. Когато се събудих на сутринта, след като треската бе връхлетяла, го нямаше в Баю Сара.

- Без екипажа?

- Сигурно са били достатъчно, за да го подкарат - заяви Олбрайт.

- Къде са отишли?

Лоцманът сви рамене.

- Не ги видях от „Начес“. Сигурно обаче съм ги пропуснал. Не съм и гледал. Може да са слезли надолу по течението.

- Ама от много голяма, проклета полза излязохте, господин Олбрайт - каза Марш.

- Не мога да ви кажа нещо, което не знам. Може да са изгорили парахода. Треската. Просто не е трябвало да го наричате така. Това име не е на късмет.

Абнър Марш губеше търпение.

- Ней изгорен - каза той. - Някъде по реката е и ще го намеря. И няма лош късмет.