Трескав блян [bg]

- Пък и онзи боцман - добави Били. - Щом е помогнал на Марш, значи знае всичко, господин Жулиж.

- Убий го, Били.

Типтън преглътна неспокоен.

- Да кажем, че го направя, господин Жулиж. Това няма да помогне. И той ще изчезне. Има си достатъчно хора покрай него. Цяла войска негри, тъпи германци и грамадни шведи. Ние сме по-малко от двадесет, а през деня оставам само аз. По-добре да слезем от парахода възможно най-скоро. Не можем да се бием с екипажа, а дори и заедно да можем, със сигурност няма как да го направя сам. Трябва да вървим.

- Оставаме. Те трябва да се боят от нас, Били. Как може да се превърнеш в господар един ден, ако все мислиш като роб? Оставаме.

- Какво ще направим, когато стане ясно, че Марш и Джефърс са изчезнали? - попита Венсан.

- Ами боцманът? Той е заплаха - добави Кюрт.

Дамон Жулиж изгледа Киселия Били с усмивка.

- Ах - възкликна той и отпи от питието си. - Ами че Били ще се справи с това вместо нас. Нека ни покаже колко е разсъдлив. Нали, Били?

- Аз? - Типтън остана със зяпнала уста. - Аз не знам...

- Няма ли, Били?

- Ще го направя - отвърна бързо той. - Да.

- Мога да реша това без кръвопролитие - каза Джошуа Йорк. В гласа му се прокрадваше нотка от някогашната му решителност. - Още съм капитан на парахода. Нека отпратя господин Дън и останалите, от които се боите. Можем лесно да ги свалим от „Трескав блян“. Вече имаше достатъчно смърт.

- Достатъчно ли? - попита Жулиж.

- Няма да стане да ги уволним - заяви Киселия Били. - Ще се почудят защо и ще искат да видят капитан Марш.

- Да - съгласи се Раймонд. - Едва ли ще послушат Йорк - обърна се той към Жулиж. - Не му вярват. Трябваше да излезе посред бял ден, за да ги убеди да продължат надолу по ръкава. Не може да ги контролира без Марш и Джефърс.

Киселия Били Типтън изгледа Джошуа Йорк с изненада и чувство на възхищение.

- Направил си го? - изтърси той. - Излязъл си през деня?

Другите понякога се осмеляваха да прекрачат прага по здрач или оставаха малко след изгрев, но никога не ги бе виждал навън, когато слънцето е високо. Това важеше дори за Жулиж.

Джошуа Йорк му хвърли студен поглед и не продума.

- Любезният Джошуа обича да си играе на добитък - каза Жулиж развеселен. - Сигурно се е надявал, че ще хване тен и кожата му ще загрубее.

Другите се засмяха деликатно.

В това време на Киселия Били му хрумна нещо. Той се почеса по главата и си позволи да се усмихне.

- Няма да ги уволняваме - заяви той ненадейно. - Ще ги накарам да избягат, зная как. Ей сега го измислих.

- Чудесно, Били. Какво ли щяхме да правим без теб!

- Можете ли да го накарате да прави каквото му кажа? - попита Типтън и посочи към Йорк с палец.

- Ще направя каквото трябва, за да предпазя народа си - каза Джошуа, - а също и екипажа. Няма нужда от принуда.

- Бре, бре - подхвана Киселия Били. - Чудничко. - Всичко щеше да стане по-лесно, отколкото си го представяше. Жулиж щеше да бъде впечатлен. - Трябва да си облека нова риза. Вие също се обличайте, господин капитан Йорк. После почваме с предпазването.