Тихият палач [bg]

— Значи тя със сигурност е била тук. — Фридман се наведе по-близо и погледна верижката в ръката ми под лъча на фенерчето си.

— Вероятно са седели около огъня — отвърнах. — Закопчалката е счупена, което се връзва с това, което видях на снимките от аутопсията. Имаше тънко линейно охлузване на дясната страна на шията, което може да е причинена, ако някой насилствено й е свалил колието.

Отворих металното си куфарче, прибрах верижката в плик за доказателства и я надписах.

— Имаш предвид, че е станало, докато е била жива? — Докато говореше, очите на Фридман не спираха да се движат. — Някой е искал да й го открадне?

— Може да е било сувенир — предложи Бентън. — Но ако е така, защо още е тук?

— Може да се е закачило в нещо, като например дреха, ако се е събличала или е била съблечена — предположих аз.

— Значи може да е била край огъня и да се е натискала с Трой Росадо? — каза гневно Фридман. Освен това беше и уплашен.

С всяка изминала минута напрежението у него ставаше все по-осезаемо. Опитваше да се съсредоточи върху убийството на Грейси Смитърс, но не спираше да мисли са Хендерсън и ужасните неща, които може да са му се случили.

— Каквото и да е станало, отначало е възможно да е било по взаимно съгласие — отвърнах. — Но със сигурност знам, че не е умряла тук.

— Той може да я е пратил в безсъзнание и да я е завлякъл до водата и да я е удавил там. — Фридман огледа пясъка и въглените под лъча на фенерчето си. Потеше се обилно.

Погледнах към Бентън. Неговото внимание бе приковано върху тъмния хоризонт и наелектризираните черни облаци, които се издигаха там. Не откъсваше очи от морето и небето.

— Няма следи да я е влачил, например няма охлузвания, които да говорят за нещо подобно. — Взех проба от пясъка край огнището. Беше груб, гранитен, със сиво-кафеникав цвят.

Той би трябвало да съдържа микроскопични следи от обгорено дърво, което не очаквах да може да се намери на плажа. Имах инстинкт да предвиждам най-лошото и дори не забелязвах как се случва. Всички въпроси, които можеха да разколебаят логичните заключения на съдебните заседатели, със сигурност щяха да бъдат зададени и аз вече очаквах подобно питане. Как може да съм сигурна, че пясъкът, който Грейси е аспирирала, е от плажа? Исках да съм сигурна, че няма да има объркване. Представих си крехкото четиринайсетгодишно момиче, още дете, и възмущението ми се наелектризира като облаците над нас.

— Има солидни доказателства, че се е удавила, вдишала е вода и нещо, което може да се окаже пясък от плажа. Предлагам веднага да изследваме това за ДНК. — И подадох на Фридман плика, но той почти не ме слушаше. — На ваше място не бих чакала. Занесете го в някоя криминологична лаборатория още рано сутринта.

Бентън се бе приближил до брега и лъчът на фенерчето му се движеше по границата с водата. Вълните се надигаха, изливаха се върху кафеникавия, осеян с камъни пясък и образуваха дантели от бяла пяна. Звукът на прибоя беше силен и всепроникващ. Приближих и лъча от моето фенерче към водата, осветих чакъл, посипан върху малки камъни, които ставаха все по-големи, а след това се превръщаха в скали и солидни образувания. Стигаха до малък сух басейн, оголен от отлива, до който стигаха само най-бурните вълни. И в него присветна цветно стъкло.