Тихият палач [bg]

— Питам, защото Марино иска да дойде, след като претърси апартамента на Ранд Блум. Иска да му дам няколко часа.

— Да търси източници на ДНК. Четка за зъби например. А и няма нужда да гледа аутопсията — отвърнах. — И той не може да бъде обективен. И двамата сме в това положение. Той почти се сби с Блум този следобед. Не искам да го чакаш и не искам да присъства — натъртих.

— Има ли нещо лично, за което трябва да знам? Не искам да съм нахален, но ако има, то ще излезе наяве и по-добре да съм подготвен.

— Не познавах Ранд Блум в лично качество. — Нямаше да призная, че не го харесвам. Даже беше възможно да го мразех.

Видях как Бентън приключи разговора си и погледна право в мен.

— Имам усещането, че нещата ще са относително прости — казах на Люк. — Намушкване в централната част на гръдния кош, под стернума. Температурата на водата е 10,5 градуса, на въздуха — 25,5. Доста по-топло е, отколкото беше този следобед. Температурата на тялото е 24 градуса. Щеше да изстине много по-бързо в студена покрита вода. Според мен е престоял в басейна най-малко четири или пет часа. Ще разчитаме на свидетелски показания кога е бил видян за последно жив. С Марино го видяхме да кара този следобед към четири. Чудя се дали ни е оставил и е тръгнал направо за тук.

— Вдървяване? — попита той.

— Забавено е заради студената вода и току-що е започнало.

— С такава рана предполагам, че е получил вътрешен кръвоизлив — каза Люк.

— Ще измеря колко кръв има в кухината на гръдния му кош и внимателно ще проверя за някакви признаци на удавяне.

— Ако острието е пронизало сърцето му или основен кръвоносен съд, сигурно е живял само минути след намушкването. Ако има някакви признаци на удавяне, това само ще означава, че е прободен много близо до басейна, вероятно на самия му ръб. Сигурно е поел няколко пъти въздух, докато е агонизирал, и това е било всичко. Ами кръвта около басейна?

— Ако е имало, вече я няма — отвърнах, докато дъждът падаше по бетона около водата. Бентън вече беше до мен. Сините лампи на катера проблясваха край яхтата. — Тук е истински потоп — казах аз и затворих.

Бентън срещна погледа ми. — Моля те, не ми казвай, че има още един.

— На яхтата — отвърна той.

— Кой? — попитах.

— Джо Хендерсън — отговори ми той. — Намерен е жив.