Окото на света

— Но какви са били те? — каза Ранд.

— Мъже — промърмори Том. — Мъже, които са разтърсвали стълбовете на небесата и са разклащали света из основи. — Той поклати глава. — Няма значение. Забравете за тях. Сега те са само прах.

— Дали… били ли са използвани, както каза той? — попита Мат. — И убити?

— Може да се каже, че Бялата кула ги е убила. Би могло. — Устните на Том за миг се свиха, след което той отново поклати глава. — Но да са използвани… Не, едва ли. Амирлинският трон извършва какви ли не заговори, но точно това не ми се вярва.

Мат потръпна.

— Той каза толкова много неща. Налудничави неща. Имам предвид Луз Терин Родоубиеца и за Артур Ястребовото Крило. И за Окото на света. Какво трябва да е пък това, в името на Светлината?

— Легенда — отвърна замислен веселчунът. — Може би. Голяма като легендата за Рога на Валийр, поне в Граничните земи. Там, горе, младите мъже ходят да търсят Окото на света, така както младите мъже на Иллиан търсят Рога. Най-вероятно е само легенда.

— Какво да правим, Том? — попита Ранд. — Да й кажем ли? Не искам да сънувам повече такива сънища. Може би тя ще направи нещо.

— Но това, което ще направи, може да не ни хареса — обади се Мат.

Том ги изгледа изпитателно, после каза:

— Съветвам ви да си траете. Не казвайте на никого, поне засега. Винаги може да премислите, ако решите, но кажете ли й веднъж, край — ще се окажете още по-обвързани… с нея. — Изведнъж той изправи рамене и изгърбената му стойка почти изчезна. — Другият момък! Казахте, че е сънувал същия сън! Дали ще има достатъчно разум да си държи устата затворена?

— Така мисля — каза Ранд и Мат бързо добави:

— Връщаме се в хана да го предупредим.

— Дано Светлината се е погрижила да не сме закъснели!

На вратата на хана се сблъскаха с Перин.

— Тъкмо излизах да ви потърся — задъхано промълви той.

Ранд го сграбчи за рамото.

— Каза ли на някого за съня?

— Кажи, че не си — настоя Мат.

— Много е важно — допълни Том.

Перин ги изгледа объркано.

— Не, не съм. Станах преди по-малко от час. — Той отпусна рамене. — Главата ме заболя, докато се мъчех да престана да мисля за това, камо ли да го кажа на някого. Вие защо сте му казали? — И той кимна към веселчуна.

— Трябваше да говорим с някого, иначе щяхме да се побъркаме — отвърна Ранд.

— Ще ти обясня по-късно — обади се Том и погледна многозначително към хората, които влизаха и излизаха от хана.

— Добре — въздъхна Перин. — За малко да ме накарате да забравя. Дошла е Нинив.

— Кръв и пепел! — изпъшка Мат. — Как е успяла да стигне дотук? Нали… салът…

Перин изсумтя.

— Смяташ, че дреболия като един потънал сал може да я спре? Измъкнала е Вишекула по бели гащи… не знам той как е преминал обратно реката, но тя разправя, че се криел в спалнята си и за нищо на света не искал да се приближи до реката — все едно, тя го принудила да намери лодка, достатъчно голяма за нея и коня й, и да я прехвърли на отсрещния бряг. Лично.