Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
— Да не би да искаш да кажеш, дон Хуан, че нито светът на обикновените хора, нито светът на „магьосниците“ е истински?
— И двата свята са истински. Те могат да ти въздействат. Например ти би могъл да попиташ този койот за всичко, което искаш да научиш, и той щеше да е принуден да ти даде отговор. Тъжното е само, че на койоти не може да се разчита. Те са мошеници. Съдбата ти е отредила да нямаш животински другар, на който да можеш да разчиташ.
Дон Хуан обясни, че койотът ще ми бъде другар, докато съм жив, и че в света на магьосниците не е много желателно да имаш за приятел койот. Каза също, че щяло да бъде идеално за мен, ако съм разговарял с гърмяща змия, тъй като те били удивителни другари.
— Ако бях на твое място — добави той — никога нямаше да се доверявам на койот. Но ти си различен и можеш дори да станеш койот-магьосник.
— Какво означава койот-магьосник?
— Такъв, който изтръгва много неща от своите събратя койоти.
Поисках да продължа с въпросите, но той ми направи знак да спра.
— Видял си линиите на света — каза той. — Видял си някакво сияйно същество. Сега си почти готов да се срещнеш със своя съюзник. Ти знаеш, разбира се, че човекът; когото си видял в храстите, е твоят съюзник. Чул си неговия рев, приличен на звук от реактивен самолет. Той ще те чака в края на една равнина — равнина, до която ще те заведа аз.
Дълго време мълчахме. Дон Хуан бе скръстил ръце на корема. Палците му се движеха почти незабележимо.
— Хенаро също ще трябва да дойде с нас до тази долина — изведнъж каза той. — Той е оня, който ти помогна да спреш света.
Дон Хуан ме погледна с пронизващ поглед.
— Ще ти кажа още нещо — каза той и се засмя. — Сега вече наистина има значение. Оня ден Хенаро не бе преместил колата ти от света на обикновените хора. Той просто те накара да погледнеш света, както го гледат магьосниците, а колата ти не беше в тоя свят. Хенаро искаше да укроти твоята сигурност. Клоунското му държане разказа на тялото ти за абсурдността на опитите ти да разбереш всичко. И когато той пусна хвърчилото си, ти почти видя. Намери колата си и застана в двата свята. Причината, поради която едва не се пукнахме от смях, беше, че ти наистина си представи как ни връщаш от мястото, където помисли, че си намерил своята кола.
— Но как ме накара да видя света, както го виждат магьосниците?
— Аз бях с него. Ние двамата познаваме този свят. Щом човек опознае този свят, единственото, което му трябва, за да го създаде, е да използва допълнителния пръстен на силата, за който съм ти казвал, че го притежават магьосниците. Хенаро може да прави това много лесно, само като щракне с пръсти. Той те накара да се занимаваш часове наред да обръщаш камъчета, за да те разсее и да позволи на тялото ти да види.
Казах му, че събитията от последните три дена са нанесли непоправими вреди на моята представа за света. Казах, че никога през десетте години, откакто се познавам с него, не съм се разтърсвал толкова, дори когато съм поглъщал психотропни растения.
— Силата на растенията само помага — каза дон Хуан. — Истината е, когато тялото разбере, че може да види. Едва тогава човек може да осъзнае, че светът, който гледаме всеки ден, е само описание. Аз исках да ти покажа тъкмо това. Жалко, че ти остава много малко време, преди да те поеме твоят съюзник.
— Трябва ли да ме поеме моят съюзник?
— Няма как да го избегнеш. За да види, човек трябва да се научи как магьосниците гледат света и затова съюзникът трябва да бъде призован, а щом това бъде сторено, той идва.
— Не би ли могъл ти да ме научиш да виждам, без да се призовава съюзникът?
— Не. За да вижда, човек трябва да се научи да гледа света по друг начин, а единственият начин, който аз зная, е този на магьосника.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИКСТЛАН
Дон Хенаро се върна около обяд и по предложение на дон Хуан тримата се отправихме с колата към планинската верига, където бях ходил предния ден. Изкачихме се по същата пътека, по която бях поел аз, но вместо да спрем на високото плато, както аз бях направил, продължихме нагоре, докато стигнем върха на ниската планинска верига, а после се заспускахме към равнината.