Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
— Може би не познавате господина.
— Но пък знам как да ви туря натясно, мистър Дарней — каза Були Страйвър, — и ще го направя. Ако този човек е джентълмен, аз не го разбирам. Можете да му го кажете и да го поздравите от мен. Можете също така да му кажете от мен, че след като е оставил своите земни блага и положение на тази тълпа касапи, чудно е защо още не е застанал начело. Но не, господа — каза Страйвър, като се огледа и щракна с пръсти, — аз знам нещичко за човешката природа и ще ви кажа, че дори човек като този никога няма да се остави на милостта на такива скъпоценни протежета. Не, господа. Той винаги отрано ще си плюе на петите, когато започне боричкането, и ще се изхлузи.
С тия думи и едно последно щракване с пръсти мистър Страйвър си проправи път към Флийт Стрийт сред всеобщите одобрителни възгласи на своите слушатели. След като всички си отидоха, мистър Лори и Чарлс Дарней останаха сами при бюрото.
— Ще се погрижите ли за писмото? — каза мистър Лори. — Знаете къде да го занесете, нали?
— Да.
— Ще бъдете ли така добър да обясните, че сме предполагали, че то е било адресирано дотук с надежда, че знаем къде да го препратим, и затова е престояло известно време при нас.
— Добре. Оттук ли ще тръгнете за Париж?
— Оттук в осем.
— Ще се върна да ви изпратя.
Много раздразнен от себе си, както и от Страйвър и другите, Дарней бързо се озова сред покоя на своя храм, отвори писмото и го зачете. Ето неговото съдържание:
„Затворът в Абе, Париж
21 юни 1792 г.
Господин досегашен маркиз,
След като животът ми дълго време беше в опасност в селото, ме заловиха по най-насилствен и недостоен начин и ме заведоха пеша чак в Париж. По пътя страшно се мъчих. Но това не е всичко. Къщата ми е унищожена — срината до основи.
Престъплението, заради което съм в затвора, господин досегашен маркиз, и заради което ще бъда изправен пред съд и ще загубя живота си (без вашата щедра помощ), е измяна срещу негово величество народа, понеже съм действувал срещу него заради един емигрант. Напразно се опитвам да обясня, че съм действувал за тяхно благо, а не срещу тях, тъй както ми бяхте наредили. Напразно им казвам, че преди конфискацията на емигрантската собственост аз им бях опростил данъците, които те бяха престанали да плащат; че не съм им събирал налог; че не съм възбуждал някакви съдебни процеси. Единственият отговор е, че съм действувал заради някакъв емигрант, а къде е този емигрант?
Ах, благородни господине и досегашен маркиз, къде е този емигрант? Викам в съня си къде е той. Питам небесата дали той няма да дойде и да ме спаси. Няма отговор. Ах, господин досегашен маркиз, изпращам своя печален зов отвъд морето с надежда да стигне до ушите ви чрез голямата банка «Телсън», известна в Париж.
В името на любовта към бога, справедливостта, великодушието и честта на благородното ви име, умолявам ви, господин досегашен маркиз, да ми помогнете и да ме освободите. Моята грешка е, че ви останах верен. О, господин досегашен маркиз, моля ви, бъдете верен и към мен! От този затвор на ужаса, където всеки час ме приближава към унищожението ми, аз ви изпращам, господин досегашен маркиз, уверения за печалната ми и нещастна служба към вас.