Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
През цялата вечер жителите на селото се събираха, пулеха се срещу тайнствените затворници и ги разглеждаха с любопитство, по-подходящо за животни в зоологическа градина.
Децата с особен интерес оглеждаха Алби.
— Какво казват? — попита той притеснено.
— Чудят се на очилата ти — обясни му Лили.
Жените сочеха Зоуи и си шепнеха.
— Заради панталоните ти и късата ти коса не могат да решат мъж ли си, или жена.
А после се появиха някакви мъже и жените и децата се пръснаха. Атмосферата около платформите осезаемо се промени.
Мъжете явно бяха видни представители на племето. Събраха се пред двете платформи и започнаха да сочат Сенниците и оживено да обсъждат нещо. Личеше, че най-едрият е водачът на групата, а останалите са антуражът му.
— Какво казват? — попита Магьосника.
Лили се намръщи.
— Говорят основно за Зоуи и мен. Големият казва, че не иска Зоуи, понеже тя сигурно вече е докосната, каквото и да означава това…
Изведнъж якият неета кресна нещо на Лили.
Тя озадачено поклати глава и каза:
— Ъ-ъ… не. Ниха.
Диваците събраха глави и си зашушнаха нещо.
— Лили — не се сдържа Магьосника, — какво ти каза?
— Попита ме дали съм имала съпруг. Казах му, не, разбира се, че не.
— О, боже! — изпъшка Магьосника. — Трябваше да се сетя…
И млъкна, защото едрият мъжага се изсмя гръмогласно и тръгна с наперена походка към най-голямата къща на селото, следван от антуража си.
— Какво искаше да каже? — попита Лили Зоуи.
— Ох, не питай — отговори Зоуи.
По-късно, доста след полунощ, когато всички жители на селото спяха, Лили се събуди и видя процесия от воини монаси, предвождани от шамана, да пресичат езерото по подвижните мостове. Държаха високо вдигнати факли и отиваха към кръговия лабиринт от другата страна.
Един носеше Огнения камък с благоговение, с протегнати напред ръце. Друг носеше Философския камък — пак със същата почит. А зад тях трети воин монах носеше първия Стълб.
Зоуи — будна и на пост — подвикна тихо на Магьосника, за да го събуди.
Шаманът се отдели от основната група и отиде на явно свещения триъгълен остров в центъра на езерото по каменен мост, който се издигна сякаш специално за него изпод водите на езерото. А там, на каменния пиедестал, лежаха гордо Делфийското кълбо и вторият Стълб.
С подчертано благоговение шаманът вдигна Делфийското кълбо и го подаде на един от последвалите го монаси, който на бегом се върна в процесията.
Шаманът остана на острова и след малко към него се присъединиха двамата монаси, които носеха Философския камък и Огнения камък.
Всички пленници със затаен дъх проследиха как шаманът тържествено постави Стълба на своя народ във Философския камък.
А когато сложи най-отгоре Огнения камък, от вътрешността на Философския камък блесна познатата светлина и след това, когато шаманът извади от него Стълба на неета, той вече не беше мътен, а сияеше с кристална чистота.
Беше пречистен.
Шаманът изглеждаше като човек, зърнал своя Бог.
Церемонията беше извършена и шаманът постави втория Стълб на пиедестала му, върна на монасите Огнения камък и Философския камък и остана на свещения остров, а те ги отнесоха — заедно с първия Стълб — в лабиринта.
След двайсетина минути воините монаси с двата сведени камъка и първия Стълб излязоха на тясното каменно стълбище, което се издигаше в центъра на лабиринта.
— Те знаят как да минат през него?! — попита Лили смаяно.
— Подобни лабиринти са били обичайни в древността — отговори й Магьосника. — Египетският лабиринт, лабиринтът в двореца в Кносос… Виждаш ли, те не са били строени, за да са непреодолими. Всеки лабиринт си има скрито решение и ако го знаеш, можеш да минеш през него доста бързо.
— Само че най-често единствено царските особи и жреците са знаели решението — уточни Зоуи. — Наистина изобретателен начин да скриеш съкровищата си от простолюдието.
Монасите изкачиха високото стълбище и влязоха през трапецовидния отвор на върха му: очевидно там бе някаква светая светих, където двата камъка — Огненият и Философският — щяха да са на сигурно място.
Разнесе се приглушено песнопение. Огньовете на факлите затанцуваха.
След малко в небето се появи червена точка — явно в навеса от клони, скриващ дефилето, имаше специално изрязана пролука, защото петното съвсем не случайно се показа точно над светилището. Изглежда, един от монасите се бе изкатерил по някаква вътрешна шахта и бе излязъл на самия връх на вулкана, на двеста метра височина.