Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Царството на неета
Провинция Катанга, Конго
14 декември 2007,19:30
Поведоха ги през джунглата — пътеката криволичеше през плътната зеленина и минаваше покрай скалисти бързеи. Магьосника се спъна в някакъв корен и падна… а когато се изправи на колене, в гърлото му бе опрян нож и един от пазачите му го държеше здраво: явно бе убеден, че това е било опит за бягство.
— Кувана ванго — изсъска дивакът. Магьосника замръзна, защото той бавно натисна ножа и от гърлото му потече кръв. Зоуи и останалите затаиха дъх… но дивакът изведнъж дръпна Магьосника да стане и грубо го блъсна напред. Никой повече не се спъна.
По здрач стигнаха високи скали, между които имаше дефиле, широко двайсетина метра.
В дъното на дефилето имаше впечатляващ строеж: гигантско каменно укрепление, осветено от запалени факли и изградено от огромни кубични камъни. Стотици заострени слонски бивни, агресивно насочени напред, пазеха стръмно каменно стълбище, водещо към постройката.
Единствената пролука в укреплението бе огромен портал в основата му. Висок поне шест метра, той беше оформен като озъбена челюст на животно. От долната МУ половина бликаше бърза река и се спускаше по канал в стълбището, така че сякаш нямаше път, по който се мине през портала.
Десет воини на неета се грижеха за платформата пред портала. Държаха на каишки озъбени дърпащи се хиени.
— Опитомени хиени? — ужасено прошепна Зоуи, докато изкачваха стълбите.
Магьосника й прошепна в отговор:
— Йероним твърди, че неета използвали хиените вместо ловни кучета, но твърденията му били отхвърлени като фантазии. Той казва, че тук хиените се отглеждат от палета и след това ги тренират по жестока система, с бой и глад.
— Ако опитомиш хиена — тихо каза Соломон, — тя може да стане изключително ценен помощник. Обонянието им е несравнимо с това на другите животни. Нямаш шанс да се измъкнеш на глутница преследващи хиени.
— Капан при реката. Унищожени лодки и самолети. Хиени като кучета — изброи Зоуи. — Къде сме попаднали, по дяволите? — И стисна по-силно ръката на Лили.
Стигнаха до портала на върха на стълбището. Един от часовите наду рог и от свода се спусна дървен мост със стъпала. Намести се така, че легна над реката, бликаща от зейналата паст на портала.
Поразени от гледката, заобиколени от страховитите си пазачи, пленниците минаха по подвижния мост и през портала — и влязоха в царството на неета.
От двете им страни се издигаха вертикални стени.
В горната част на дефилето, на сто и двайсет метра над тях, дърветата на тропическата гора бяха съзнателно огънати и принудени да растат навътре, така че да образуват навес и да блокират по този начин погледа отгоре. За всеки летящ в небето наблюдател дефилето и без това скрито между три угаснали вулкана — бе невидимо и неразличимо от околната джунгла.
Зоуи веднага прецени, че през деня отгоре със сигурност проникват слънчеви лъчи, но сега пробиваха единични лъчи лунна светлина и осветяваха клисурата с призрачно синкаво сияние.
Лили вдигна поглед към величествените стени и видя някакво странно движение — непрестанно „стичане“ на нещо, което като че ли напояваше оплетените лиани. Вгледа се и потръпна. Бяха змии, най-различни змии — петнисти скални питони, черни мамби и още много други, влизаха и излизаха от безброй дупки.
— Видя ли ги? — ахна тя.
Алби кимна, не по-малко ужасен.
— Аха…
Дефилето се губеше в скритата от мъглата далечина, преграждано на няколко места от каменни укрепления, които не позволяваха на проникналия тук да се движи по права линия.
Вероятно по същата причина дефилето бе осеяно с най-различни препятствия.
На първо място водата — бързата река, която в крайна сметка се изливаше през портала. Но по пътя си до него водата минаваше през два гъстообрасли с тръстика участъка, три дълбоки вира и едно отвратително вонящо тресавище, обитавано от крокодили.
В мига, в който излязоха от величествения портал, водачът им наду рог и група роби в едно от укрепленията нагоре по течението завъртяха с мъка грамадно колело с ръчки по него и от бързата вода се издигнаха каменни платформи — лъкатушеща пътека, която позволяваше преминаването по дефилето без затруднение.
— За недокоснато от цивилизацията племе на канибали тези хора са изненадващо способни — каза Соломон.