Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
От друга страна, Барано грабна своята сабя умело, като човек, който има богат опит.
Оно се приближи и застана на три метра от платформата на Лили.
— Това е лудост. Дори ако кльощав убие Барано, той бъде осъден на лабиринт, защото убил кралски син. Опитен боец ли е твой приятел?
Очите на Лили бяха пълни със сълзи.
— Не.
— Защо тогава застава пред Барано за теб?
Лили не можеше да отговори. Само гледаше Соломон, който стоеше на Камъка на спора заради нея.
Отговори му Зоуи:
— Там, откъдето идваме, понякога се изправяш в защита на приятелите си, макар да знаеш, че не можеш да победиш.
Оно се намръщи.
— Не вижда смисъл.
В този момент изгърмя барабан и тлъстият вожд на неета седна в кралската ложа срещу Камъка на спора й каза високо:
— Бийте се!
Това щеше да се превърне в най-ужасната гледка в живота на Лили.
Барано се хвърли срещу Соломон с вихрушка от мощни замахвания, а Соломон — милият Соломон, който бе люлял Лили на коляното си, когато бе малка, само се отбраняваше и отстъпваше към края на платформата.
Бе повече от ясно, че битката е абсолютно неравностойна.
Барано помете отбраната на Соломон с пет мощни замахвания и след това, без дори да мигне, го промуши с такава сила, че острието излезе през гърба му.
Лили ахна.
Соломон падна на колене и я погледна. В очите му се четеше: „Извинявай, опитах!“. В следващия миг Барано му отсече главата.
Трупът на Соломон се свлече на камъните.
Тълпата изрева.
Лили ридаеше. Зоуи я прегърна. Магьосника и Алби стояха на тяхната платформа и гледаха, неспособни да повярват на очите си.
Барано вдигна триумфално юмрук, после небрежно избърса сабята си в тялото на Соломон.
А после ритна тялото му през ръба и крокодилите се нахвърлиха върху него.
— Други има ли? — изрева той. — Смее ли още някой да се изправи срещу мен?
Диваците изкрещяха, после се възцари тишина.
Лили хълцаше.
И докато преглъщаше, чу по радиото, което бе в Оно, далечен пукащ глас:
— … улових остатъчен топлинен образ преди половин час. Току-що го открих. Изглежда като свален „Хюи“ с маркировка на ООН. Наблизо до странно изглеждаща гора. Изпращам ви координатите си, сър…
Радиото изпука и спря.
Единственият звук, който се чуваше, бе от крокодилите, които разкъсваха тялото на Соломон.
— Значи няма никой! — отново извика Барано и Касиди отново бързо преведе. — Отлично! Сега ще отведа новата си съпруга и ще й се насладя!
И изведнъж се разнесе друг глас:
— Има.
Беше Зоуи.
Реакцията на неета беше стъписване — те никога не бяха виждали подобно нещо.
Жена да се изправи срещу кралския син!
— Освен ако, разбира се, синът на вожда не се страхува да се изправи срещу жена — продължи Зоуи.
Усетила момента, Даяна Касиди побърза да преведе думите на Зоуи и тълпата подивя.
А Зоуи извика предизвикателно:
— А ако ме победи, Барано ще има две бели жени!
Когато Касиди преведе и това, очите на Барано светнаха като електрически крушки. Да притежаваш бяла жена беше символ на върховен статут, но две…
— Дайте я тука! — извика той. — Ще я победя и ще я взема, но така, както човек си взима куче!
Зоуи стъпи на Камъка на спора, очи в очи с гиганта Барано.
В никакъв случай не оставяше впечатление на едра. Но мускулестите й рамене, блестящи от пот, таяха неподозирана сила.
Главата й стигаше само до раменете на първородния син на вожда на неета. Чернокожият гигант се извисяваше над нея.
Варано изрита към Зоуи сабята на Соломон и каза нещо явно оскърбително.
— Така ли? — отговори Зоуи презрително, макар да не разбра нищо, и се наведе да вземе сабята. — Само че едва ли си виждал досега жена като мен, задник нещастен. Дай сега да те видим какво можеш…
Варано се хвърли с оглушителен рев към нея и замахна да я посече, но Зоуи, макар с труд, парира удара му и отскочи встрани.
Варано залитна и се обърна, сумтеше като бик.
Отново се хвърли към Зоуи, този път с поредица ударя, които Зоуи само отрази с отчаяна ловкост; сабята й звънтеше от посрещането на всяко негово замахване.
Нямаше никакво съмнение, че Варано е по-силен, а на всичко отгоре като че ли трупаше самоувереност с всяка нова поредица удари, които нанасяше със съкрушителна сила. Зоуи правеше всичко по силите си, за да се защити, и до момента не бе успяла нито веднъж да премине в атака. Събралата се тълпа беше наясно, че изходът на двубоя е предопределен.
Но схватката продължаваше, Зоуи все така успешно отразяваше всички удари и малко по малко започна да се изяснява, че битката съвсем няма да е толкова лесна.