Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— Трябва да позвъня по телефона — рече Търкот. Наближаваха Зона 51, но все още не бяха срещнали постове. Нейбингър и фон Сеект дремеха отзад.
— На кого? — попита Кели.
Колелата потракваха в равномерен, успокояващ ритъм. След като премисли всичко в последния половин час, Търкот взе решение. Той разказа накратко на Кели за доктор Дънкан и за задачата, с която го бяха изпратили в Зона 51. Обясни й как звънял на два пъти, но телефонът бил прекъснат, и как накрая се бе свързал с полковник Микел от Форт Браг.
— Пак ли ще опиташ да намериш Дънкан, или ще търсиш Микел?
— Микел. Той трябваше да провери дали на Дънкан може да се разчита.
— Ако може да се разчита, защо телефонът й е изключен?
— Може би тя не знае, че е изключен. Или пък не е в състояние да вземе необходимите мерки… — той зърна светлините на една денонощна бензиностанция и отби от пътя. Остави двигателя да работи, докато се обаждаше по телефона. Когато приключи и скочи обратно в кабината, той подаде на Кели къс хартия.
— Телефонният номер на Дънкан във Вегас. Микел каза, че поне доколкото е можал да провери, може да й се има доверие.
— А на Микел може ли да му се вярва? — попита Кели.
— Не съм сигурен, дали може да се вярва на когото и да било.
Няколко километра по-нататък Кели произнесе с тих глас:
— Това е пътят, на който, според полицейския доклад, е загинал при катастрофа Франклин.
— Не по твоя вина — рече Търкот, като я погледна.
— Ами Джони? Ако не бяхме го спасявали, можеше още да е жив.
— И ти наричаш живот онова в ковчега? Не сме го отвличали ние, нито сме го напъхали в онзи гаден ковчег, за да си правим експерименти с тялото и мозъка му. Направиха го хората на Гулик. Не го забравяй. Сега не е моментът да се вайкаме. Справедливостта е на наша страна.
— Ще ми липсва — призна натъжено Кели. — Беше добър приятел.
— Остави емоциите за по-късно. Сега ни чака работа. Спомни си за Прага и как постъпиха с теб. Това ще ти помогне да си възвърнеш бойния дух.
— Прав си.
— Знаеш ли, Прага беше мой пряк началник в Небраска.
Кели го погледна стреснато.
— Онзи, когото си убил?
— Същият.
— Браво.
Кубът, Зона 51
Променено време до излитането — 31 часа
— От щатската полиция на Юта съобщиха, че са открили тялото на Джони преди тридесет минути — обяви Куин. Седеше пред монитора в заседателната зала, в която тъкмо бе влязъл генерал Гулик.
— Къде? — попита генералът.
— Национален парк „Капитол риф“. Южната част на щата.
— Някакви следи от другите?
— Не, сър.
— Как е умрял?
— Изглежда е паднал в някаква пропаст.
Гулик помисли няколко секунди.
— Тръгнали са за Солт Лейк сити. Изпратете там хората от „Найтскейп“. Да следят всички големи новинарски централи.
— Това означава да намаля част от личния състав за охрана на базата, сър.
Гулик му хвърли гневен поглед.
— Разбрано, сър — кимна уплашено Куин.
— Един проблем по-малко — промърмори Гулик. Той се надвеси над монитора и прегледа останалата част от доклада от Дълси.
— Какво е това ронго-ронго, което са взели?
— От Великденските острови, сър. Един от руническите надписи.
— Значи те могат да разчитат проклетите надписи, а ние така и не съумяхме?
— Да, сър, най-вероятно Нейбингър е разшифровал руните. Освен това са взели и снимките на плочиците от втори хангар.
Гулик почука с показалец по масата.
— Нещо във вестниците?
— Не, сър.
— А от нашите източници?
— Също не, сър.
— Просто са изчезнали, като са оставили тялото на Симънс, така ли?
Въпросът, ако се съдеше по тона, бе риторичен и Куин не отговори.
— Къде е Джарвис? В града?
Този път Куин беше неподготвен.
— Мисля, че е във Вегас, сър.
— Искам го тук. Кажи му да държи под око ония перковци край „пощенската кутия“. Инак току-виж някой се промъкнал през кордона, както стана онази нощ.
— Да, сър, ще му предам.
Гулик стана.
— Дръж ме в течение, ако се случи нещо непредвидено. Също и по отношение на пресата.
— Разбрано, сър. — Куин изчака генералът да излезе, премести се в неговото кресло, издърпа към себе си клавиатурата и включи командния компютър.
Той започна да рови из файловете, търсейки някаква причина за промяната в развоя на събитията през последните седмици. Защо беше необходимо да се избързва със старта на кораба-майка? Какво налагаше да променят начина си на действие специалните отряди от „Найтскейп“? Съществуваше ли някаква причина от национална важност, която да изисква подобни драстични мерки, или какво?