Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— На какво още?
Фон Сеект прескочи въпроса й.
— А какво знаете за операция „Кламер“?
Дънкан взе химикалка и придърпа към себе си малкия хотелски бележник.
— Какво за операция „Кламер“?
— Имате ли представа какво става в лабораторията в Дълси? Експериментите с имплантирани спомени?
Дънкан изписа „ДЪЛСИ“ в бележника.
— Да се върнем на операция „Кламер“. Този въпрос ме интересува. Съществува ли някаква връзка между тази операция и онова, което става в Дълси?
— Лошото е, че не зная какво точно става там. Съвсем наскоро спасихме един репортер, който е бил отвлечен и държан в лабораторията, и той се самоуби вследствие на онова, което му бяха причинили.
— Аз не виждам… — поде Дънкан, но фон Сеект я прекъсна отново.
— За да отговоря на въпроса ви — името генерал Карл Хемщад говори ли ви нещо?
Дънкан си взе бележка.
— Май си спомням да съм го чувала някъде.
— Хемщад бе ръководител на „Ва Пруф 9“ — специалния отдел на Вермахта за подготовка на химическа война. Той бе от първите подопечни на операция „Кламер“. Видях го в Дълси през 1946 г. По време на войната генерал Хемщад отговаряше за снабдяването на концентрационните лагери с газ. Също така участваше в многобройни експерименти с нови видове отровен газ — разбира се, подобни експерименти се осъществяваха само върху човешки материал. След 1946 г. ми забраниха да посещавам Дълси, не зная и каква е била съдбата на Хемщад. Не вярвам обаче да е изчезнал просто така. Такъв човек не може да се скрие лесно, а ако това стане, значи са се намесили доста могъщи фигури. На правителствено ниво. Тук има още някой, е когото трябва да поговорите… — допълни фон Сеект и след кратка пауза в слушалката се чу женски глас:
— Доктор Дънкан, името ми е Кели Рейнолдс. Зная за вас от капитан Майк Търкот. Той се опитва на два пъти да се свърже с вас на телефона, който сте му дали. И двата пъти номерът е бил изключен. Искаше да ви предам, че не бива да вярвате никому.
— Къде е капитан Търкот сега? — попита Дънкан.
— Тръгна за Зона 51.
— Защо ми казвате всичко това?
— Защото искаме да се срещнем с вас тази нощ в Куба, в Зона 51. Ще трябва да съобщите на генерал Гулик или на някой от останалите членове на „Меджик-12“, че пристигате.
— Какво всъщност става?
— Просто бъдете тази вечер в Куба. Не по-късно от полунощ местно време. Ние ще ви обясним всичко. — С това линията бе прекъсната.
Дънкан положи бавно слушалката. Надигна се, извади от чантата си дебела папка, разтвори я и взе да прелиства захабените страници, като плъзгаше поглед по текста. Откри каквото търсеше на страница седемдесет и осем: генерал Карл Хемщад наистина фигурираше сред потенциалните подопечни на операция „Кламер“.
Тя затвори папката, пусна я обратно в чантата и се отправи към вратата. Дано по-бързо да хване такси.
Темпют, Невада
Фон Сеект и Кели се върнаха при пикапа.
— Какво смяташ? — попита го тя.
— Захапа въдицата, чак когато споменах операция „Кламер“.
— Мислиш ли, че ще предупреди Гулик? — Кели отвори вратата и се настани зад волана. Фон Сеект седна до нея. Нейбингър беше отзад и се занимаваше със своето ронго-ронго.
— Не — отвърна фон Сеект. — Тя не е с тях. Както президентът, така и съветниците му се сменят на всеки четири години. Това е политически пост. Сигурен съм, че останалите крият истината от нея.
— Е, скоро ще разберем дали си прав — кимна Кели и завъртя ключа.
Зона 51
Търкот изряза дупка за главата си в тънкото, сребристо, термоизолиращо одеяло и го нахлузи на раменете си. Уви го около гърдите и го пристегна здраво с кабел. Одеялото се спускаше свободно надолу чак до коленете му и изглеждаше като зле скроено пончо. Беше ушито от материя, предназначена да съхранява топлината на тялото в крайно тежки атмосферни условия, но в конкретния случай Търкот се надяваше да го скрие от топлинните детектори, които бяха разположени на външния периметър на Зона 51. Следите от главата и краката щяха да са твърде дребни и незначителни, за да привлекат вниманието на наблюдателите.
Това, което не можеше да пренебрегва повече, бе болката в коляното. Опипа го и усети, че е отекло. Лоша работа. Най-вече, защото нямаше друг избор. Провери часовника. Беше напред с времето, тъй че можеше да се придвижва по-бавно. Той продължи да се катери нагоре по склона на планината, като се стараеше да не обръща внимание на болката.
Авиобаза Нелис, Невада