Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Те по-напред ще отидат до хасиендата, където незабавно ще получат нови коне. Между другото онези двама мъже, които се казват Мариано и Унгер, са заключени и оковани във вериги и няма да могат да избягат.
— Нима? — иронизира Мариано.
Сетне пристъпи напред и в същото време Унгер стисна с две ръце човека за гърлото. Пазачът изтърва фенера, изстена задавено, размаха ръце във въздуха и раздвижи конвулсивно крака. По тялото му премина тръпка и той увисна неподвижно в ръцете на двамата мъже.
— Дотук добре! — произнесе морякът. — В безсъзнание е. Да запалим фенера!
Двамата го оставиха да се плъзне на земята. Когато го осветиха, той лежеше изпънат като вдървен. Очите му бяха изцъклени, а цветът на лицето имаше оловен сивкаво-син оттенък.
— Той не е в безсъзнание, той е мъртъв — констатира Мариано.
— Не, не може да е мъртъв — отвърна Унгер. — Та аз съвсем малко го попритиснах.
— Погледни, сеньор, цветът на това лице не е на човек в безсъзнание! Той наистина е мъртъв, но не е умрял от твоята ръка, а от страх, от това ненадейно сграбчване в тъмнината.
— Demonio, възможно е! Точно така изглежда човек, засегнат от удар. Ама че тъпо от негова страна! Сега не може да ни покаже изхода.
— Така е. Но може би ще намерим пътя и без него. Та нали само трябва да тръгнем натам, откъдето дойде.
— Звучи просто, сеньор, но ходниците изглежда образуват лабиринт, в който човек лесно може да се загуби, а има и врати, които не всеки е в състояние да отвори.
— Да видим все пак. Но преди всичко друго, да установим дали човекът наистина е мъртъв. Виж, в пояса си има нож и двуцевен револвер, ето че се сдобихме с нови оръжия.
Мариано взе ножа и направи един срез по китката на пазача. Появиха се само няколко капки кръв. Сега двамата го преслушаха, оголиха гърдите да видят дали не се долавя някакво движение и така се занимаваха навярно четвърт час с него, докато най-сетне стигнаха до убеждението, че той действително е мъртъв.
— Необяснимо! — промърмори Унгер. — Броди си човекът из тия галерии без да му пука, а ето че при най-малкото неочаквано докосване се просва от удар! Хайде да го замъкнем при Пардеро, та да не го видят дамите.
Приведоха замисъла в изпълнение, но след като бяха пребъркали джобовете му. Намериха стар томбаков часовник, който сега за тях бе от изключителна стойност, тъй като вече щяха да знаят дали навън е ден или нощ. Освен него взеха и малък джобен нож и известно количество цигари, каквито мексиканецът постоянно носи със себе си. Едва сега положиха трупа до този на Пардеро и повикаха дамите навън да се оплачат какъв лош късмет са извадили.
— Човекът не изглеждаше страхлив — рече Каря. — Но сеньор Унгер с неговите моряшки ръце сигурно го е задушил.
— Не съм и мислил! — оправда се Унгер. Може да не е бил страхлив, но не беше и добър човек, съвестта му бе обременена. А който я има, лесно е да се изплаши до смърт. Ама я да не полемизираме! Нека проверим дали онзи ни е оставил свободен излаз.
Тръгнаха и излязоха в напречния ходник. Последваха го надясно — от тази посока беше дошъл пазачът — и се натъкнаха на отворената сега врата, която водеше в по-нататъшен напречен ходник. Поеха по него надясно и стигнаха до скална стена, по-нататък не се отиваше. Тогава се върнаха обратно и закрачиха в лявата половина на коридора. Стигнаха до врата, затворена с две резета. Издърпаха ги, но тя не се отвори.
— И тая има секрет — разочарова се Унгер.
— Така изглежда — отговори Мариано. — Да търсим!
Те употребиха цялата проницателност на ума си, търсиха и опипваха часове наред, но напразно. А и когато напрегнаха сили да изкъртят вратата от пантите, също не им се удаде.
— Усилията ни са безполезни — призна накрая Мариано. — Трябва да опитаме късмета си с второ нападение.
— Срещу кого? — запита Ема.
— Срещу Вердоха.
— Да, той има право — обади се Унгер. Когато пазачът не заведе Пардеро, Вердоха ще сметне, че ги е сполетяло нещастие. Ще дойде в пирамидата и ще го издебнем по същия начин, както неговия слуга.
— Стига да не стиснете и него до смърт! — отвърна Ема обезкуражено.
— Дори и не мисля. Няма да го хващам за гърлото. Ние двамата сме достатъчно силни да го заловим. Сетне идвате вие двете да го вържете, а ние от своя страна ще се погрижим да не се отбранява. За да спаси живота си, ще бъде принуден да ни върне свободата.