Траперът „Лешоядовия клюн“

— Желязната решетка е отворена. Сега вратата!

Едва ли му бяха необходими и две минути да я отключи. Влязоха и заключиха след себе си. Платен извади една свещ и я запали. Намираха се в малко помещение, обзаведено с градински мебели. Втора врата — също така лесно отворена — водеше към мебелирана стая, където можеше да се вечеря на градински въздух. Сега бе отключена трета врата, отвеждаща към последното помещение. То съдържаше мебелировката на скромен кабинет: бюро, маса, диван, няколко стола, още печка, умивалник и огледало. Всичко в него говореше, че се използва често.

— Скривалището е там — посочи Платен Шварцвалдския часовник.

Свалиха го от стената и се откри малка стоманена вратичка, в едната страна на която се виждаха два ключови отвора.

— А-а, две ключалки! — отбеляза шлосерът. — Да видим дали ще можем да ги отворим!

Удаде се. Пред очите им се разкри дълбока ниша, в която се намираше едно ковчеже. Курт го измъкна и забеляза, че зад него има няколко документа.

Ковчежето бе заключено, а тежестта навяваше предположение, че съдържа метали. Шлосерът опита няколко ключа, докато един стана, но когато капакът бе отметнат, скромният занаятчия отстъпи назад и възкликна:

— Господи Исусе, такъв блясък и разкош никога не съм виждал през живота си!

И имаше право, защото от светлината на свещта, която Платен държеше, диамантите и скъпоценните камъни заискриха като фойерверк насреща им. Сякаш ковчежето бе пълно с пръскащи се искри, проблясващи във всички възможни цветове.

Курт посегна, извади отделни предмети и ги нареди на масата. Бе почти обхванат от онази треска, за която бе говорил Бизоновото чело, преди да стъпят с Гърмящата стрела в Пещерата на кралското съкровище.

— Та това са ценности за много милиони! — пророни с доловимо треперещ глас. — Ако всичко това наистина ми принадлежи!

— Такова богатство действително не съм очаквал! — призна Платен, поглъщайки с очи лежащото пред него великолепие.

— Не е трудно човек да проумее как един иначе честен мъж може да стане престъпник. Мексиканска работа ли е?

— Съвсем сигурно! — отвърна Курт. — Ето, погледни! Разгледаха предметите отблизо и стигнаха до извода, че Курт има право. Платен пое тежко и дълбоко дъх и прошепна:

— Драги Курт, сега съм убеден, че твоето подозрение е било основателно. Вуйчо би могъл да се сдобие с един пръстен или отделна гривна, но не е възможно да стане притежател на това съкровище по честен път!

— Още не бива да го съдим — отвърна Курт, — защото все пак не можем да кажем как са попаднали скъпоценностите при него. Ах, какво е това?

Докато бе зает да изпразни ковчежето до дъното, забеляза най — отдолу нещо бяло. Бяха две писма и той ги извади. Отвори едното и погледна подписа.

— Бенито Хуарес! — извика. — Писмото на Върховния съдия!

— Значи няма място за повече илюзии — рече Платен. — Прочети го на глас, моля!