Траперът „Лешоядовия клюн“
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Траперът „Лешоядовия клюн“». Краткое содержание книги:
Банкерът се усмихна и поклати покровителствено глава:
— Май сте сбъркал адреса, хер оберлейтенант. Аз не съм писар, нито пък юрист.
— Зная — потвърди хладно Курт. — И понеже не ме разбирате, виждам се принуден да поясня. Снощи имахте ли посещение?
— Посещение? Не. Нещо повече, бях заминал.
— Да не би за Кьолн? Не го вярвам. Бяхте посетен от някой си капитан Шоу.
Банкерът промени цвета си и трепна:
— Хер — заекна, — какво ви хрумна?
— Този Шоу ви донесе секретни документи, за чието предаване ви моля.
Платен слушаше с извънредно голямо напрежение. Не беше очаквал такова нещо. Смяташе, че Унгер ще започне със скъпоценностите, а той говореше за документи и оня капитан Шоу. Валнер ококори очи към събеседника си и извика:
— Не ви разбирам! Не познавам никакъв капитан Шоу, нито пък съм наясно за някакви си документи.
— И все пак размислете — усмихна се Курт. — Най-напред искам да ви кажа, че онзи Шоу няма да стигне до Родриганда, защото по мое искане е следван неотстъпно. И другото, което трябва да знаете, е, че някой си Хелбитов — търговец на кожи — по всяка вероятност вече се намира зад решетките.
Банкерът подскочи. Сега основната му грижа бе да прикрие треперенето и страха.
— Вече казах, че изобщо не ви разбирам! — врече се той.
— Е добре, в такъв случай си тръгвам — отбеляза Курт, като се надигна. — Дойдох като приятел на хер фон Платен, за да ви предпазя, но след като не го оценявате, на мое място ще дойде Полицията.
— Аха, и ме заплашвате? Не ме е страх от вас!
— Но онези ще търсят!
— И нищо няма да намерят!
— Ба! Не бъдете толкова сигурен! Ще търсят не само тук из къщата!
— А къде другаде, хер оберлейтенант? — запита Валнер с подигравателен смях, но в който се долавяше стаен страх.
— В градината.
— От мен да мине!
— Пък и в павилиона.
— Нататък!
— Зад Шварцвалдския часовник.
— Прокле…
Ругатнята заседна на гърлото на банкера. Направи физио номия, сякаш бе ударен с топуз по главата.
— Виждате, че знам доста неща — продължи Курт. — Смятам да предоставя въпросните книжа на хер фон Бисмарк. Ще ми ги предадете ли доброволно или не?
— Не зная за никакви документи! — заинати се банкерът.
— Така да е, но разровят ли се зад часовника, няма да намерят само въпросните документи!
— И какво друго?
— Сбирка от присвоени скъпоценности, чийто законен собственик стои пред вас. Ще продължавате ли да отричате?
Банкерът залитна, бе принуден да се вкопчи в облегалката на стола.
— Изгубен съм! — изохка той.
— Още не — успокои го Курт. — Няма грешник, който да не може да бъде опростен, стига да се покае и си признае. Че сте задържал моята собственост, съм готов да ви простя, веднага щом ми я върнете. А и другото вероятно все още може да се оправи. Като племенник на човек, обвинен в държавна измяна, хер фон Платен не би имал право да продължи службата си. Аз обаче ще се съобразя с приятелството и ще потърся някакъв друг изход.
— Държавна измяна? — смая се Платен.
— За жалост е тъй — отвърна Курт. — Поговори с вуйчо си! Аз ще се оттегля временно в съседната стая.
Отвори вратата и излезе, без да чака някой да му отговори. Настани се на едно кресло в чакалнята и зачака. До него достигаха гласовете на двамата — ту тихо, ту високо. Мина доста време, преди вратата да се отвори и показалият се Платен го помоли да влезе. По вида му личеше, че е водил тежка битка. Валнер седеше като смазан на един стол и дишаше трескаво. При влизането на Курт се надигна и произнесе механично, сякаш го бе научил наизуст:
— Хер оберлейтенант, от дълго време съхранявам една пратка от Мексико. Въпреки всичките ми старания да открия получателя, това ми се удаде едва днес. Вие сте този. Пратката ще ви бъде предадена непокътната.
След известна пауза, сякаш търсил думи, Валнер продължи:
— Неотдавна един непознат, който се назова Шоу, депозира при мен няколко документа. Не ми е известно съдържанието им, но зная, че трябва да бъде доведено до знанието на някой си Хелбитов. Нарочен човек ще дойде да ги вземе. Кой, нямам представа. Тъй като ме уверявате, че съдържанието им е опасно за мен, радвам се на възможността да ви ги предам, като ви давам честната си дума, че вече никога няма да приемам на съхранение подобни неща. Ще имате ли добрината да ме придружите до павилиона?
— С удоволствие, хер Валнер.
Банкерът тръгна напред и другите го последваха. Напуснаха стаята и се отправиха към къщичката в градината. Банкерът отвори и ги поведе към третото помещение. Свали часовника от стената, отключи сейфа и каза: