Траперът „Лешоядовия клюн“
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Траперът „Лешоядовия клюн“». Краткое содержание книги:
Номер пет назначаваше полковник фон Мерцфелд за командир на гвардейския хусарски полк. Платен се издигаше в чин оберлейтенант и придаваше към полковника като адютант. В заключение бе прочетено и името на Курт. Той също бе повишен в оберлейтенант от хусарската гвардия, но се командироваше в Генералния щаб.
Това бе отличие, за което човек би завидял и на собствения си приятел, толкова повече на него, когото бяха посрещнали така неприязнено. Най-сетне полковникът дигна глава, запъти се към Курт и, разтърсвайки здраво ръката му, произнесе високо:
— Хер оберлейтенант, радостен съм, че аз бях този, от когото научихте за повишението си. Съжалявам, че засега няма да се намирате в редиците на моя полк, но съм убеден, че в Генералния щаб, където изглежда ви ценят, ще сполучите по-бързо, отколкото в строя, където способностите толкова лесно се подхвърлят на риска да не бъдат дооценени или пропуснати. И имам още да отбележа, че Негово превъзходителство е готов — точно в четири часа — лично да приеме вашата благодарност.
Сега завистта би трябвало да достигне връхната си точка, ала Платен прегърна приятеля и прошепна:
— Когато хукнах след теб от чисто съчувствие, кой можеше да си помисли, че благодарение на теб ще бъда повишен! Погледни, Курт, как надменните господа от Гвардията честитят на стария Мерцфелд! Те на драго сърце биха го пратили по дявола, но тогава самите те биха отишли там, а именно — в обоза. Ела, да си вървим, ти получи най-блестящото удовлетворение, а аз няма повече какво да правя тук. Искам само да се сбогувам с новия командир и да помоля за отпуск. Налага се да отскоча до Майнц.
— До Майнц? — попита Курт. — Значи в близост до родното ми място?
— Да. Вуйчо Валнер ми писа. Касае се за уреждане на едно наследство, така че лично трябва да говори с мен. Вярвам, че ще получа отпуск, от какъвто старият Мерцфелд също ще се нуждае за известно време, докато се ориентира.
— Вуйчо ти не беше ли банкер?
— Да, както вече ти казах, и той като мен е роднина на досегашния ни майор.
Платен приближи до полковника да помоли за отпуск и го получи. Сетне двамата приятели се сбогуваха с новия началник и напуснаха помещението. Курт покани Платен на гости и той обеща да намине вечерта.
С новината, че е произведен в чин оберлейтенант и призован в Генералния щаб, Курт причини вкъщи голяма радост. После замина за уречения час при министъра и бе радушно посрещнат от него. След като бе приел благодарността му, екселенц подхвана:
— Вие ни бяхте горещо препоръчан, а и ми бе доставен препис от военния отчет, който сте разработил за досегашния ви главнокомандуващ и тогава у мен се оформи намерението да ви използвам. Ето и причината да бъдете отзован в Генералния щаб, естествено при предпоставката за в бъдеще да се предпазвате от известни ловни авантюри, от които хората доста лесно стават негодни за военна служба.
Той изговори тези думи с шеговито — назидателен тон, след което продължи:
— И другото, което искам да допълня, е да се представите на нашия шеф на Генералния щаб. Възможно е, на първо време да ви поверят една мисия, която е както от военен, така и от дипломатичен характер. За целта е нужен човек, притежаващ смелостта на герой, хитростта на детектив и хладнокръвието на възрастен и същевременно да изглежда толкова неопитен и безопасен, че да не привлича нежелано внимание. Вие изглеждате подходящ. Касае се за едно по-продължително пътуване. Давам ви една седмица да се приготвите, като си запазвам правото да зная местонахождението ви, за да мога да ви уведомя, в случай че ми дотрябвате по-рано.
Тези думи ощастливиха Курт. Те съдържаха отличие, което би възгордяло и един висшестоящ офицер. Той отвърна:
— Екселенц, аз съм твърде млад, за да съм сигурен в себе си във всяко едно отношение, но ще напрегна всичките си сили да разреша задачата, която биха ми поставили.
— Вашата скромност ви прави чест. Освобождавам ви с молбата да предадете моите поздрави на графа.
Курт напусна министъра още по-щастлив, отколкото на идване. Реши да отиде до Райнсвалден и да се види с майка си и хауптмана преди дългото пътуване, което му се очертаваше. Искаше да се сбогува с тях, макар и да не знаеше накъде ще го отведе това пътуване.
Вечерта го посети Платен и остана до полунощ. Тъй като и той смяташе да замине на другия ден за Майнц, двамата приятели решиха да пътуват заедно. Лудвиг вече бе потеглил с нощния бърз влак, за да уведоми за пристигането на Курт.