Траперът „Лешоядовия клюн“
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Траперът „Лешоядовия клюн“». Краткое содержание книги:
— Не върви. Ако действително е задържал пратката, ще знае и името, до което е отправена. Той сигурно се е осведомил за мен и ако сега отида при него, вероятно ще предугади намерението ми.
— И тук ти давам право. Но какво да правим тогава?
— Въобще няма да ме представяш, а ще издебнеш благоприятен случай. В края на краищата Райнсвалден е близо до Майнц и няма да ти е трудно да ме уведомиш, когато се удаде подходяща възможност да проникнем незабелязано в павилиона.
— Значи да премълча, че те познавам?
— Това се подразбира. И бездруго не е необходимо да знае, че ще идваш в Райнсвалден.
— Добре, ще ти услужа, доколкото ми е възможно. Но какво ще правиш в случай, че вуйчо наистина…
Платен запъна. Тежко беше на благородния офицер да произнесе думата. Курт отвърна:
— Не се притеснявай, скъпи Платен! Ще отсъдя в зависимост от обстоятелствата, но при всички случаи можеш да бъдеш сигурен, че ще се съобразявам най-вече с теб.
— Най-сърдечно ще те помоля, макар да не е леко лишаването от едно състояние, което толкова много би могло да облекчи встъпването в живота.
— Аз не съм бил лишен. Имах богати и високопоставени покровители, които направиха за мен повече, отколкото бих могъл да постигна с едно състояние. Аз и сега не ламтя за богатство и наслади, но е понятно, че няма да се лиша от наследствения си дял, който ми принадлежи, само за да знам, че е в неправомерни ръце.
Платен не отговори. Той се облегна назад да асимилира онова, което току-що бе чул.
Пристигнаха в Майнц. На гарата се разделиха. Платен нае кола да го откара при банкера, а Курт бе очакван от Лудвиг, който бе дошъл на кон, водейки за поводите червено-кафявия жребец на капитана.
Двамата поеха към Райнсвалден. Курт се отби най-напред при майка си, след което побърза да отиде при навъсения Главен лесничеи.
Онзи го посрещна на външното стълбище.
— Добре дошъл, хер оберлейтенант! — викна насреща му, сетне го прегърна, разцелува и отново го отдалечи, за да може да го огледа. — Дявол го взел, за тия няколко дена си станал мъжага! Оберлейтенант и петел в курника, сиреч в Генералния щаб! Момче, я да те целуна още веднъж! — И той повторно притисна мустаци до устните на своя кръщелник.
— Значи Лудвиг въпреки забраната ми се е раздрънкал? — осведоми се Курт.
— Естествено! И дяволът не може да затвори устата, когато сърцето кипи. Ама аз душичката щях да изкарам на тоя Лудвиг, само да беше премълчал тези радостни вести. Е, хайде влизай! Днес ще е голям празник за замъка Райнсвалден!
— Прощавай, хер хауптман, майка ми…
— Дрън-дрън! Да върви да доведе и цялата роднинска пасмина. Но моят кръщелник, хер оберлейтенантът от гвардейските хусари Курт Унгер, ще бъде при мен! Днес е радостен ден и ще бъде отпразнувай!
И беше отпразнуван.
На другия следобед се появи Платен на кон и Курт го отведе при капитана. Той посрещна приятеля на своя любимец със свойствената си грубовата любезност. Настаниха се пред пълни шишета, ала едва когато Главния лесничеи трябваше да се отдалечи по някаква служебна работа, двамата офицери намериха време да поговорят по своя въпрос.
— Огледа ли нещата от всички страни? — попита Курт.
— Всичко е по-лесно, отколкото си мислех — отвърна Платен. — Вуйчо отсъства служебно. Тази сутрин замина за Кьолн и ще се върне едва след полунощ. Следователно цялата вечер е на наше разположение за изследване на предметите.
— Ще те придружа.
— Ела веднага с мен до вкъщи. Посещението на един камарад няма да направи впечатление. После ще отидем в градината.
— Не. Мен не бива да ме виждат в къщата. Ще яздим заедно. Ти ще ми покажеш градината и ще си определим час, в който ще се срещнем.
— Добре, може би така е по-предпазливо. Но как ще влезем в павилиона? Той е винаги заключен. Здрава желязна решетка препречва вратата, на нея има голям катинар, а и вратата е снабдена с традиционната ключалка. Къщичката има три помещения и всички се заключват. Откъде ще вземам ключове? Не зная вуйчо къде държи своите.
— Ще му намерим леснината. Тук в селото има един кадърен шлосер, който притежава всички видове шперцове и с удоволствие ще ми ги заеме. И без това знае, че няма да извърша престъпление.
— Много добре. Но ще съумееш ли да се оправиш с тия неща?
— Хмм! Ще трябва да се действа безшумно, а аз естествено нямам опит. Да можеше да вземем с нас човека! Това би било най-доброто и благоразумното.
— Сигурен и дискретен ли е?
— Гарантирам за него. Приятел ми е от училище.
— Добре, тогава го вземаме с нас!
— Ще отида при него, докато ти си бъбриш с хауптмана, тъй като той засега не бива да знае нищо.