Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Какво значи това? — попита Фон Даникен.
— Много често условията за работа са нетърпими, лекарят лесно губи поглед върху цялостната картина и потъва в заобикалящото го страдание. Това обикновено води до непреодолимо чувство на безсилие. Имаме доста случаи на посттравматичен стрес, подобен на така наречената „бойна умора“. Но Джонатан никога не се е дърпал от по-суровите назначения. Някои от нас смятат, че това е заради Ема.
— Ема, неговата съпруга ли?
— Забелязахме, че тя проявява малко прекалена склонност да съчувства на населението. „Слива се“ с местните, един вид. Важно е да не се прекрачва границата между нас и тях. Иначе очакванията стават непосилно високи.
— Често срещана практика ли е двама съпрузи да работят в екип?
— Никой не встъпва в брак с намерението веднага след това да зареже партньора си на хиляди километри разстояние.
Фон Даникен се замисли над думите й. Започваше да му се изяснява как, евентуално, работи схемата. Назначенията в чужбина, непрекъснатите пътувания…
— Как точно се вземат решенията къде да бъдат изпратени лекарите?
— Преценяваме възможностите им спрямо нашите нужди. Отдавна се опитваме да привлечем доктор Рансъм в управлението. Опитът му в полевата работа би могъл да вдъхне на проектите ни известна доза здрав разум, така нужен за успешното им осъществяване.
— Разбирам, но кой точно решава къде да бъде изпратен доктор Рансъм? — заинтересува се Фон Даникен.
— Правим го заедно. Тримата. Джонатан, Ема и аз. Отваряме списъка с вакантните длъжности и преценяваме къде биха могли да бъдат най-полезни.
Фон Даникен нямаше представа, че съпругата на Рансъм е приемала работата си толкова присърце. Попита в какво точно са се изразявали нейните задължения.
— Ема правеше всичко — обясни директорката. — Оглавяваше логистиката. Организираше мисиите, грижеше се доставките с лекарства да пристигат навреме, съгласуваше помощта от местните хора, стараеше се да държи настрана наемните бандити, за да не пречат на работата ни. Изобщо, грижеше се за цялата организация, за да може Джонатан да спасява животи. Човек като Ема струваше колкото петима обикновени простосмъртни. Това, което й се случи, е голяма трагедия. Вече усещаме липсата й.
Жена, която се е посветила на работата на съпруга си, е знаела какво прави той. Задавала е въпроси. Фон Даникен се зачуди дали пък не е питала твърде много.
— Над какво точно работи доктор Рансъм в момента? — поинтересува се той.
— Искате да кажете, преди да започне да трепе полицаи ли? — Сомалийката го дари с още една самодоволна усмивка, за да му покаже какво е отношението й към разследването му. — Ръководи антималарийната кампания, която организираме съвместно с фондация „Бейтс“. Не ми изглежда особено щастлив. Работата е административна, а той предпочита полевата дейност.
— За какъв период от време е сегашното му назначение?
— По принцип тази длъжност е постоянна. Той ще остане на поста си до края на кампанията, а междувременно ще обучава заместника си, който ще поеме управлението след него. За жалост, наскоро получих оплакване за поведението му. Явно е бил твърде рязък с американците… А парите са техни — прошепна тя. — Госпожа Бейтс не го харесва. Взето е решение да бъде освободен от поста.
Фон Даникен кимна, но вътрешният му глас му подсказваше, че някаква невидима ръка направлява движението на Рансъм от една държава в друга. Започваше се с оплакване, изразено пред началник „Личен състав“. Просто намек, жената и сама щеше да се сети. Джонатан Рансъм трябва да замине за Бейрут. Нуждаем се от него в Дарфур.
— Имате ли представа къде заминава след това?
— Надявам се в Пакистан — оживи се сомалийката. — Имаме вакантно място за нова мисия в Лахор, на което спешно трябва да назначим някого. Досегашният ни директор почина внезапно от сърдечен удар. Едва на петдесет, горкичкият. Имал е насрочена важна среща с министъра на здравеопазването за вторник. Много ще се радвам, ако успея да убедя Джонатан да замине в неделя, за да може да го замести.
— Тази неделя ли? — учуди се Фон Даникен.
— Да, с вечерния полет. Съзнавам, че той наскоро загуби съпругата си, но доколкото го познавам, съм сигурна, че ще му се отрази добре.
— Неделя — повтори Фон Даникен и всичко бавно започна да прониква в съзнанието му.
Седемдесет и два часа.
Теорията на Фон Даникен беше проста. Рансъм работеше като обучен агент за чуждо правителство. Служебните му ангажименти към „Лекари без граници“ осигуряваха идеалното прикритие при пътуванията му в различни държави, без да буди подозрение. Ако искаше да открие за кого работи Рансъм, трябваше да разбере с какво се е занимавал досега.