Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
„Може би ще успея да го отворя“.
Опита се да провре пръстите си, но нямаше достатъчно пространство. Осъзнал безплодността на усилията си и останал без въздух, младият мъж се оттласна от дъното и заплува нагоре.
Когато изскочи на повърхността, видя, че Монк е нагазил във водата както е с дрехите си. Действията му издаваха паника.
— Какво правиш? — извика той към брега и се насочи нататък.
Изправена зад Кокалис, Джейда отпусна длани от гърлото си.
— Помислихме, че ти се е случило нещо! Изведнъж изгубихме сигнала и ти остана толкова дълго на дъното, че…
— Нищо ми няма. Просто ми трябва някакъв инструмент!
Дънкан стигна при тях и понечи да се изправи, но леденият вятър го принуди отново да се потопи във водата.
— Дайте ми онзи малък лост — каза той. — Ще се опитам да отворя корпуса, за да проверя вътре.
Джейда подаде стоманения инструмент на все още нагазилия до колене в езерото Монк, който го подхвърли на Дънкан.
— Защо? — попита астрофизичката. — Едва ли е оцеляло нещо важно.
— Усещам електромагнитно излъчване от останките. Силно.
Тя скептично сбърчи чело.
— Невъзможно.
— Пръстите ми не лъжат. И съм сигурен, че разпознавам уникалните особености на същото енергийно поле.
Дънкан впери очи в нея и повдигна вежди.
— Като от реликвите ли? — ококори се Джейда. — Черепът и книгата?
— Същото гадно излъчване.
Тя пристъпи напред, като че ли се готвеше да се гмурне заедно с него.
— Можеш ли да извадиш останките?
— Не целия спътник. По-голямата част от корпуса се е споила със скалата. Но предполагам, че ще успея да го отворя и да извадя каквото има вътре.
— Тогава го направи.
Дънкан отдаде чест с лоста и заплува обратно.
17:42 ч.
Слънцето вече потъваше под хоризонта, но небето на запад още светлееше. Джейда отново приклекна пред лаптопа. След изплуването на Дънкан на повърхността връзката кой знае как се беше възстановила сама и сега тя можеше да проследи спускането му към дъното.
— Дънкан, чуваш ли ме? — попита астрофизичката по радиостанцията.
Той отговори с палци нагоре.
С увеличаването на дълбочината картината на екрана ставаше по-лоша. Липсваха пиксели и цели участъци от образа.
„Възможно ли е да е заради близостта до останките?“
— Според мен енергийното излъчване на останките смущава сигнала — предупреди го Джейда.
Монк трепереше до нея в мокрите си дрехи.
— Кажи му да не ги докосва. Незаземеното му тяло може да е изиграло ролята на проводник и временно да е извадило системата от строя.
Имаше право.
— Дънкан, остани на разстояние и ми покажи какво виждаш и къде най-силно усещаш енергията. Онова място, където искаш да пъхнеш лоста. Не бива да повредим нещо, което по-късно може да се окаже от значение.
Той я чу, насочи се към единия край на разбития спътник и посочи с върха на лоста.
— Това е главният електронен модул — каза му Джейда. — И в момента ми показваш капака на топлинното излъчване. Ако успееш да го отвориш, ще се опитам да те насочвам.
Дънкан пъхна края на инструмента в цепнатината.
— Внимавай…
Той стъпи върху скалата от двете страни на останките и натисна лоста. Няколко секунди люкът се съпротивляваше, после се откъсна и се запремята във водата.
Дънкан трябваше да се извърти, за да насочи камерата към вътрешността на спътника.
Сърцето на Джейда отново се сви от усещането за безполезността на всичките им усилия. Цялата електроника беше обгоряла, разтопена в безформена топка от пластмаса, силиций и фиброоптика.
На екрана Дънкан протегна дланта си над вътрешностите, като внимаваше да не докосва нищо. Показалецът му посочи нещо квадратно — стоманен блок, от едната страна на който се виждаха панти. Защитен от корпуса на сателита, той изглеждаше сравнително невредим. Настойчивото му движение показваше, че се опитва да им обясни нещо.
— Това трябва да е мястото, където излъчването е най-силно — каза надничащият над рамото й Монк.
— Дънкан, това е блокът на жироскопа. Опитай се да не го повредиш. Би трябвало да е свързан само с един кабел и ако го откачиш, сигурно ще можеш да извадиш целия блок.
Той направи жест с палец нагоре и опря лоста отстрани на спътника. Трябваше да освободи и двете си ръце.
Пръстите му докоснаха корпуса — и също като по-рано сигналът прекъсна.
Джейда и Монк се спогледаха — после впериха очи в езерото. Ако нейните теории за тъмната енергия бяха верни, на Дънкан може би му предстоеше да се пребори с огньовете, които движеха самата вселена.