Робинята

Притискам тялото й надолу, за да не може да се загърчи след първия удар. После вдигам

ръка и я стоварвам върху дясната й буза. Чувам плясъка и виждам кожата й да порозовява.

— Един, господине — казва тя високо и ясно.

Винаги започва така, сякаш иска да ми покаже колко е силна, макар и просната в скута

ми. Но ако си върша работата добре, накрая вече скимти измъчено.

Завъртам я леко, за да я наглася под най-удобния ъгъл, после наказвам по същия начин и

лявата й буза.

— Две, господине — казва тя послушно.

Продължавам до десет и дланта ме заболява. Спирам и разтривам ръка в плътта й, готов

да мина към следващото ниво.

— Стани — нареждам й и я избутвам безцеремонно от себе си.

Членът ми се търка болезнено в джинсите ми и умирам да го извадя и да се погаля поне

за минута, но знам, че това ще ме отведе до опасна територия. Ако устата й се доближи до

него, колкото и да съм луд по Еванджелин, надали ще устоя, затова го задържам в панталона

и решавам да удовлетворя възбудата си по друг начин. Лора отново ме поглежда умолително

и ми показва колко е възбудена.

— Наведи се над леглото — казвам и тя отива до него.

Знае, че не искам да променя нищо от вида си. Сега не само ще я видя наведена, но и

обиците й ще се притиснат към чувствителните зърна и ще я подлудят още повече. Полата й

пада надолу и погалва задника й, но аз я избутвам нагоре. Забелязвам, че червенината по

бузите й е избледняла леко. Взимам колана, стисвам го здраво в ръка и го прокарвам леко по

дупето й.

— Ммммм — изстенва тя, потънала в мечтите си.

Налага се да я извадя от мястото, където се намира в момента, и да я върна при мен.

Бутам колана към устата й и тя отваря очи стреснато.

— Целуни го, после ми кажи кой номер следва — нареждам.

Нещо се раздвижва в мен и подува не само пениса ми, но и вътрешностите ми, когато

устните й се разтварят. Тя целува колана шумно, после казва спокойно:

— Единайсет, господине.

Очите й ме следят внимателно, не толкова умолително, колкото търсещо, очите на

равностоен партньор в играта. Знае колко обичам да я пляскам, а аз знам колко отчаяно тя се

нуждае от това, но и двамата продължаваме играта, засилвайки тръпката.

— Приготви се — казвам и заставам над задника й.

Нещо в женското дупе го прави да изглежда още по-съблазнително, когато е щръкнало

във въздуха като нейното. Кръгло и твърдо, сякаш е създадено точно с тази възбуждаща цел.

Коланът изплющява във въздуха, музика за ушите ми. Удрям въздуха отново, точно до

задника й, и тя изпищява, звук по-красив от песен. После я удрям и коланът ужилва кожата й

по начин, по който ръката ми просто не може.

— Единайсет — произнася тя с глас на робот, сякаш не съобщава номер, а това е

нормалната реакция, когато човек е бил ударен зверски.

Болката разцъфтява по кожата й с красив белег, който имам желание да целуна.

Отнемането на болката от нея е почти толкова възбуждащо, колкото причиняването й, но все