Първият гроб отдясно
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Първият гроб отдясно». Краткое содержание книги:
Изкуцуках обратно до дневната, като се чудех дали трябваше да уведомя Чибо за намеренията на пралеля му, но реших да не го правя.
— Още не мога да го повярвам — поклати той глава и свали превръзката от глезена ми. — Оцеля след побоя на онзи пиян изверг, след падане от три метра и след не един, а два опита за убийство и накрая пострада от чифт обувки с високи токове. Винаги съм знаел, че са опасни.
— И генетичната склонност към душевно заболяване е опасна, ама си трая, не се оплаквам.
Той се засмя и метна бинта на дивана ми, купен от вехтошарски магазин.
— Подуването е спаднало значително. Това е невероятно.
Подуването наистина беше спаднало. Може би Рейес беше прав. Травмите ми се лекуваха далеч по-бързо, отколкото на хората около мен. А и не се давах никак лесно.
— Няма нужда от нова превръзка. Много по-добре съм.
— Добре, ще тръгвам. Но имаше нещо, което исках да ти кажа — каза той и се запъти към вратата. — А, да, свързах се с познатата си съдийка. Заела се е с твоето възражение.
Облекчение изпълни всяка моя клетка. Сега трябваше да измисля как да спра щата за постоянно, в случай, че Рейес не излезеше от комата.
— Новините от отец Федерико са, че ще се възстанови и ти изпраща огромни благодарности. Теди е при него. Би искал да те види, когато имаш възможност да се отбиеш. — Той отново пое към вратата, после спря и се почеса по главата. — Утре сутрин ще започнат процедурата по освобождаването на Марк Уиър. — Пак тръгна да излиза и отново спря. Опитах да не се разсмея. Така никога нямаше да си стигне до вкъщи.
— О — рече. Извади бележника си и го разлисти. — Изглежда нападателят, който се опита да те вкара в гроба вчера, онзи Зики Хършил, е бил на път да стане масов убиец. Не си първата, която е нападнал. Слава богу, че ти сложи край на това.
Дъхът спря в гърдите ми, дробовете ми сякаш се парализираха и усетих бодежи по гръбнака си.
— Ти… за какво говориш?
— Следобед са повикали полиция в дома му. Открихме съпругата му в спалнята, потънала в локва кръв.
В стаята сякаш изведнъж се стъмни и светът пропадна под краката ми.
— Един от най-лошите случаи на домашно насилие, които съм виждал.
Борех се с гравитацията и шока, изпаднала в жалко, паническо отрицание. Но реалността напираше и ме фрасна като с чук.
— Това е невъзможно.
— Кое? — Чичо Боб ме погледна и направи крачка към мен.
— За жената на Хършил. Няма начин да е била тя.
— Ти познаваше ли я?
— Аз… донякъде.
Нямаше начин да е мъртва. Лично я бях оставила на летището. Веднага след това се срещнах с Хършил в бара. Просто нямаше начин да е тя.
— Чарли. — Строгостта в тона на чичо Боб ме накара да му обърна внимание. — Ти познаваше ли я? Има ли нещо, което трябва да знам по този случай?
— Грешиш, не може да е била съпругата му. Сигурно е била друга.
Чичо Боб въздъхна. Да разпознава отрицанието и да се бори с него беше част от всекидневната му работа.
— Госпожа Хършил е, миличка. Леля й се разтревожила, че не я е чувала и долетяла от Мексико. Тя идентифицира трупа днес следобед.
Отпуснах се на канапето, свих се в черупката си и оставих забравата да ме завладее. Нямах представа кога си е тръгнал чичо Боб. Не знаех дали съм будна или заспала. Нямах спомен кога съм се свлякла на пода и съм се сгушила в одеялото, което държах сгънато в ъгъла. Нито пък имах спомен в кой точно момент се бях превърнала в пълната некадърница, в който образ бях печално известна днес.
Глава 20
„Не се бъркай в делата на драконите, защото си вкусно и хрупкаво месце, особено гарнирано с кетчуп.“