Скритият пожар
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Toni Hill and Carol Jordan #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-365-086-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият пожар». Краткое содержание книги:
Труповете на жестоко обезобразени тийнейджъри не оставят съмнение, че главен инспектор Карол Джордан и профайлърът Тони Хил си имат работа с развилнял се сериен убиец. Привидно нищо не свързва жертвите, освен факта, че убиецът ги е дебнал и подмамвал в социалните мрежи… Карол и Тони ще се изправят пред най-извратения от всички свои досегашни противници — убиец, който не се трогва от младостта и невинността на жертвите, убиец, тласкан от нечовешка ненавист…
— Не се безпокой — каза той меко. — Ти нямаш вина за нищо, Клеър, и никой не би те винил, ако не успеем да намерим човека, който е отнел живота на Джен. Искам просто да си поговорим. Надявам се, че ще ми помогнеш да опозная малко по-добре Джен.
— С какво би ви помогнало това? — естественото любопитство надделя над мъката.
— Аз съм профайлър. Хората не са съвсем наясно какво върша, предполагат, че е нещо като това, което гледат по телевизията. Но най-общо казано, моята работа е да разбера по какъв начин този човек се е свързал с Джен и как тя бе реагирала. А после ще трябва да си изясня какво ми подсказват всички тези факти за него.
— И после ще помогнете на полицията да го заловят?
Тони кимна и по лицето му пробегна крива усмивка.
— Общо взето, това е идеята. Е, какви интереси имаше Дженифър?
Той се облегна назад и се заслуша в каталога на темите — музика, мода, телевизионни предавания и знаменитости, все съставни части от света и културата на тийнейджърите. Научи, че най-често Дженифър изпълнявала това, което очаквали от нея — предавала домашните си точно на определената дата, когато излизали вечер, се прибирала навреме у дома. Това очевидно се дължеше на факта, че нито на Клеър, нито на Дженифър им беше минавало през ум, че могат да постъпват по друг начин. Двете момичета бяха живели защитено в девическото училище, в което се постъпваше след специален подбор, в повечето случаи са се движели с автомобили, карани от родителите им, орбитата на съществуванието им не се е засичала с пътя на лошите момичета. Времето течеше, непринудените въпроси на Тони най-сетне помогнаха на Клеър да се успокои. Сега вече той можеше да си позволи да се порови по-надълбоко.
— Описваш я като малко прекалено съвършена, за да е истинска — поде той. — Не се ли случваше понякога да направи някоя щуротия? Да се напие? Да опита дрога? Да поиска да си направи татуировка? Или пиърсинг на пъпа? Да се забърка в някакви истории с момчета?
Клеър се изкиска, после притисна ръка към устата си, смутена от тази проява на добро настроение.
— Сигурно си мислите, че сме адски скучни — каза тя. — Всъщност и двете отидохме да ни пробият ушите, когато станахме на дванайсет години. Майките ни побесняха, но после ни позволиха да ходим с обиците.
— Никакви измъквания късно нощем, никакво ходене по клубове? Никакво пушене зад заслона за велосипеди? Джен имаше ли приятел?
Клеър му хвърли бърз поглед изпод вежди, но не каза нищо.
— Знам, всички казват, че не е излизала с никого. Но това ми се струва невероятно. Симпатично момиче, с което е било приятно да общуваш, при това красиво. И аз трябва да повярвам, че е нямала гадже — той разпери широко ръце с дланите нагоре. — Наистина имам нужда от помощта ти по този въпрос, Клеър.
— Тя ме накара да обещая — каза Клеър.
— Сигурно. Но сега тя не би ти се разсърдила, че си нарушила обещанието си. Ти сама го каза — ако бе станало обратното, тя щеше да иска да ни помогне.
— Всъщност не е имала истинско гадже. Не ходеше на срещи с някого или нещо подобно. Но в „Риг“ се появи един тип — представи се като ЗиЗи, но никът му се състоеше само от буквите. ZZ, нали разбирате.
— Ние знаем, че е разговаряла със ZZ в „Риг“, но мислехме, че са били просто приятели, не гаджета.
— Ами те се опитваха да създадат именно такова впечатление. Джен се държеше като същинска параноичка, страхуваше се родителите й да не разберат, защото той е четири години по-голям от нас. Затова ходеше в интернет-кафето до училището, за да разговаря с него по интернет. Така майка й нямаше как да проследи разговорите им. Джен казваше, че наистина страхотно се разбирали. И казваше, че много иска да се видят.
— Споделяла ли е с теб за някакви такива планове?
Клеър поклати глава.
— По едно време престана да говори за него. Винаги, когато я подпитвах, тя променяше темата на разговора. Но все пак си мисля, че може да са се уговаряли за нещо подобно.
— Защо мислиш така?
Тони внимаваше в тона му да не проличи напрежение, въпросът му трябваше да прозвучи възможно най-небрежно.
— Защото в „Риг“ ZZ беше започнал да говори нещо за тайни, и за това, че всички сме имали тайни, които не бихме искали никой да узнае. После двамата с Джен излязоха от общия разговор. Мисля си, че тя искаше да му се скара, задето намеква за това, което става между тях.