Скритият пожар

Амброуз го изгледа потресено.

— Честно казано, доволен съм, че разсъждавам по свой начин и не мога да проследя мислите ви. Не бих искал главата ми да гъмжи от подобни идеи.

Тони сви рамене.

— Нали знаете какво казват хората — придържай се към това, което можеш да правиш най-добре.

Амброуз се отблъсна от колата, изправи се и му протегна ръка.

— Срещата с вас ми донесе някои интересни преживявания. Не мога да твърдя, че всички ми доставиха удоволствие, но ми беше много интересно да изслушам това, което казахте за убиеца. Очаквам с нетърпение да работя за първи път с помощта на психологически профил.

Тони се усмихна.

— Надявам се да не останете разочаровани. Несъмнено не ме видяхте в най-добра светлина по отношение на поведението ми в обществото, но ако трябва да бъда честен, се налага да призная, че в живота ми поначало има доста гротескни моменти — той посочи единия си крак. — Да вземем например това накуцване, което вероятно сте забелязали. Причината е сблъсъкът ми с един луд с брадва в ръцете — и това не е преувеличение за постигане на ефект. Седях си в кабинета, четях доклада си за Комисията за освобождаване под гаранция, и само след миг се озовах пред човек с брадва в ръце, който беше убеден, че мисията му е да изпраща човешки души пред лицето на Господ. — Той направи смутена гримаса. — Колегите ми като че ли съумяват да избягват такива екстремни преживявания. Аз обаче не успявам — кой знае защо.

Видимо притеснен, Амброуз отвори вратата на колата си и каза:

— Ще поддържаме връзка с вас.

Тони му махна с ръка, после хвърли сака си в колата. Не беше казал на Амброуз цялата истина. Наистина имаше намерение да влезе в някоя кръчма, но преди това щеше да отиде на друго място. От адвоката на Блайт той беше взел още една връзка ключове. Не разбираше абсолютно нищо от лодки, но очевидно вече беше собственик на петдесетфутова стоманена жилищна лодка, наречена „Стийлър“, както и на запазеното за нея място в пристанището „Диглис Марина“. Навремето му казваха „речно пристанище Диглис“, бе казал с неприязън адвокатът. Беше оборудвано със складове, тук са били дори складовете на фабриката за порцелан „Ройъл Устър“. Сега тук се предлагат елегантни апартаменти с изглед към каналите, има леки индустриални постройки и офис сгради. Е, да, както се казва, не можем да спрем хода на времето. От старото пристанище е останала само къщичката на пазача на шлюза и кръчмата „При котвата“. Ще ви хареса — прилично, старомодно място за пийване. Артър им беше редовен клиент. Имат истинска, традиционна устърска писта за скитълс22 с дървено покритие. Артър играеше в един от отборите на местната лига. Отбийте се там и се представете, ще ви се зарадват.