Скритият пожар

— Мислиш, че е местен човек, така ли?

— Зависи какво се разбира под „местен“ — отвърна Карол. — Само един час път с кола дели една четвърт от населението на Обединеното кралство от Националния парк „Пийк Дистрикт“. Това място не е чак толкова далеч на север. Наоколо изглежда пусто, но всъщност регионът привлича много хора през свободното им време — идват туристи, устройват си пикници, идват хора, които бягат за здраве — като онези, които са открили тялото — състезатели по ориентиране, мотоциклетисти за тъпите им състезания по тукашните пътища, или просто хора, които се решили да излязат с кола извън града в неделя… Тоест съществуват безброй напълно основателни причини да си добре запознат с тези пусти, хълмисти земи.

— Мястото трябва да е някъде зад следващия хълм — отбеляза Кевин, хвърляйки поглед към екрана на навигатора.

— Да се надяваме, че колегите от полицията на Западен Йоркшир няма да започнат да предявяват претенции към случая — каза Карол. Макар Сет да беше изчезнал от Брадфийлд, тялото му беше намерено на четири мили отвъд границата, зад която започваше територията на съседната регионална полиция. Тя никога не беше работила пряко с полицията на Западен Йоркшир, но беше съумяла да се изпокара с повечето старши офицери там преди няколко години, когато двамата с Тони работеха по случай със серийни убийства, които първоначално никой не желаеше да приеме сериозно. — Там не ме обичат особено — допълни тя.

Кевин, който беше запознат добре със случая, изсумтя.

— Не можеш да им се сърдиш — нали благодарение на теб се представиха в очите на обществеността като пълни тъпанари.

— Надявам се междувременно да им е минало. Всичко това се случи доста отдавна.

— Намираме се в Йоркшир. Тук са толкова злопаметни, че още не могат да забравят станалото по време на Войната на Розите — изтъкна Кевин, докато се изкачваха нагоре по склона. Сега вече можеха да видят крайната си цел, на около миля надолу по пътя — мястото не можеше да се сбърка поради многото паркирани там коли, добре познатата бледозелена шатра, неоновожълтите жилетки и белите гащеризони на хората, които се виждаха наоколо. — Но ако имаш късмет, най-ожесточените вече ще са се пенсионирали.

— Би трябвало да имам късмет, защото със сигурност не съм богата.

Кевин отби и спря колата край пътя, зад една линейка, чиито задни врати бяха отворени и вътре в нея се виждаха няколко насядали жени, сгушени под одеяла, с димящи картонени чаши в ръце. Карол събра сили, пое си дълбоко дъх и тръгна към униформения полицай, който пазеше входа към местопрестъплението.