Черната вдовица [bg]

— Един отличен разузнавач не би спасил живота на чудовище като Саладин.

— Постъпила си правилно.

— Сигурен ли си?

— Ние не сме като тях, Натали. Ако те искат да умрат за Аллах, ще им помогнем по всякакъв възможен начин. Но няма да жертваме себе си в този процес. Освен това — добави той след малко, — ако беше убила Саладин, Абу Ахмед ал Тикрити щеше да заеме мястото му.

— Тогава защо да си правим труда да убиваме когото и да е от тях, щом на негово място се появява друг?

— Този въпрос ни измъчва през цялото време.

— А отговорът?

— Какъв избор имаме?

— Може би трябва да бомбардираме онази къща.

— Лоша идея.

— Защо?

— Ти ми кажи.

Тя се замисли внимателно върху въпроса, преди да отговори:

— Защото те ще заподозрат, че жената, която е спасила Саладин, онази, която той нарича Маймонид, е била шпионка. И е разкрила местонахождението на къщата на водача.

— Много добре. А и можеш да си сигурна, че са го преместили в мига, в който си влязла в Турция.

— Вие наблюдавахте ли?

— Сателитът ни бе препрограмиран да следва теб.

— Видях Ал Тикрити на няколко пъти да използва телефон.

— Този телефон вече няма сигнал. Ще накарам американците да прегледат техните сателитни и телефонни данни. Възможно е да са успели да проследят движенията на Саладин, но не е много вероятно. Те дълго, но неуспешно търсиха Ал Багдади. В случай като този ние имаме нужда да знаем къде възнамерява да отиде Саладин, а не къде е бил. — После попита, поглеждайки я косо: — Има ли вероятност вече да е починал от раните си?

— Винаги има такава вероятност. Но се боя, че той имаше много добър лекар.

— Това е, защото тя е еврейка. Всички знаят, че най-добрите лекари са евреи.

Тя се усмихна.

— Оспорваш ли го? — попита Габриел.

— Не. Само че и Саладин каза същото.

— Дори и спрелият часовник показва вярно времето два пъти в денонощието.

Вървяха още няколко минути, без да проговорят. Чакълът на пътеката скърцаше под краката им, отстрани ги наблюдаваха гръцки и римски статуи. Аполон блесна във всички цветове на дъгата в мрака. За миг Натали се пренесе отново в Палмира.

— А сега какво? — попита тя накрая.

— Чакаме Саладин да те повика. И спираме следващия атентат.

— А ако не изберат мен в екипа?

— Инвестирали са много време и усилия в теб. Почти толкова, колкото и ние — добави той.

— Колко дълго ще трябва да чакаме?

— Седмица, месец… — Той сви рамене. — Саладин се занимава с това от дълго време, от хиляда години всъщност. Очевидно е търпелив човек.

— Не мога да продължа да живея като Лейла Хадауи.

Габриел не отговори.

— Как са родителите ми?

— Притеснени, но са добре.

— Знаят ли, че съм била в Сирия?

— Не. Но знаят, че си жива и здрава.

— Имам една молба.

— Каквото кажеш — отвърна той. — В рамките на разумното, разбира се.