Перфектно отмъщение [bg]

Подкрепям Рангъл под мишница и той ме поглежда, без да ме вижда ясно. Под тъмните мокри ямки на очите му има сиви торбички, носът му тече и изглежда по-изострен от всякога. Боядисаният кичур коса виси накриво върху плешивата му глава. Бръчките на лицето му са дълбоки и груби. Лицето на един старец. Поема дъх на пресекулки, изтрива носа си с ръкав и от гърлото му се изтръгва стон.

Виждам как свещеникът се запътва с развято расо към собствената си дълга лимузина. Когато се обръща да ни погледне, аз му кимам и се усмихвам. Той продължава по пътя си. Вече на чакълестата алея виждам лицето на Мартин Дебрей в тъмния правоъгълник на отворената врата на колата. Рангъл продължава да плаче, макар да изглежда, че сълзите му вече би трябвало да са пресъхнали.

— Имам още новини за теб — казвам с тон, който кара Рангъл да се поизправи и да избърше очи.

— Той беше от царски произход — изридава Рангъл.

— Понякога те са по-лоши — отвръщам. — Опитах се да ти се обадя тази сутрин.

— Аз бях… — Рангъл се извръща към гроба и дръпва ръката си от хватката ми. — Причиняваш ми болка.

— Руското правителство обяви, че започва разследване на Московската банка за измама.

— Какво? — ококорва се той и зяпва така, че мога да видя езика му. — Кога?

— По обяд — казвам и се наслаждавам на изражението му. — Московско време.

— След като купихме?

— След като ти купи. На практика аз дори не би трябвало да водя този разговор. Аз съм просто клиент, нали не си забравил? Адвокатът ми ме посъветва да не говоря с теб. При този твой списък от клиенти и сумата на изгубените пари, той очаква разследване на ФБР. Но аз исках да ти го кажа лично…

Не мога да се сдържа и се усмихвам леко. Звукът, който издава, е силен и същевременно подавен вик на ярост и ужас. Устните му се изкривяват под тънкия мустак. Свива ръце в юмруци и лекото му досега потреперване се превръща в неовладяно тресене.

— Можеше да бъде и по-зле — казвам. — Повярвай ми като ти казвам.

— Ти… — изпищява той и вдига юмрук, — ти си луд!

Сърцето ми се разтуптява. Страшно ми се иска да размажа това лице и да му строша врата с голи ръце, но това би било твърде лесно. Това е мъжът, който съсипа живота ми не заради любов или дори за пари, а само от алчност за власт и ласкателства. Той съсипа Реймънд Уайт заради мястото му в Конгреса на САЩ и заради това страданието му ще бъде продължително. И затова, вместо да го ударя, аз се обръщам и си тръгвам, наслаждавайки се на онова, което го очаква.