Когато дойде паякът [bg]

— Обичам да се радвам на специално внимание — казах аз, докато се ръкувахме. — Макар че за пръв път ми се случва.

— Сега си знаменитост, Алекс. Гледах те по телевизията.

Уолъс е дребен чернокож с вид на книжен плъх, което се дължи на кръглите му очила с дебели стъкла и на торбестия син костюм. Кръстоска между Джордж Уошингтън Карвър40 и Уди Алън. Прилича едновременно на негър и на евреин.

— Какво ти е мнението за Гари? — попитах го аз, когато поехме с асансьора към най-строго охранявания етаж. — Примерен затворник ли е?

— Винаги съм имал слабост към психопатите, Алекс. Правят света интересен. Представи си живота без истинските лоши момчета. Ще пукнем от скука.

— Както разбирам, май не се хващаш на версията за раздвоение на личността?

— Не мисля, че е изключено, но вероятността е нищожна. При всяко положение „лошото момче“ в него наистина е много лошо. Изненадан съм, че е допуснал грешка. Направо съм много учуден, че сте го хванали.

— Искаш ли да чуеш една невероятна хипотеза? Гари Мърфи хвана Сонеджи. Гари Мърфи не можеше да се справи със Сонеджи и го предаде.

Уолъс се усмихна широко. Огромна белозъба усмивка за дребното му лице.

— Алекс, харесва ми шантавото ти мислене. Наистина ли го допускаш? Едната личност предава другата?

— Не. Просто исках да проверя дали ти ще се хванеш. Започвам да мисля, че си е чиста проба психо. Исках да разбера доколко е превъртял. При срещите ни установих, че страда от класическо параноидно личностно отклонение.

— Съгласен съм. Той е претенциозен, арогантен, амбициозен, никому няма доверие. Както вече казах, падам си по това момче.

Когато най-сетне се срещнах с Гари, видът му ме шокира. Очите му бяха сякаш хлътнали в черепа. Клепачите бяха зачервени като при конюнктивит. Кожата на лицето му бе силно опъната. Беше отслабнал, може би с около дванайсет килограма, като се има предвид, че поначало си беше слаб и строен.

— Добре де, знам, малко съм потиснат — вдигна той очи от леглото и отговори на учудването в погледа ми. — Здравей, докторе.

Отново беше Гари Мърфи или поне така ми се стори.

— Здравей, Гари. Не можах да се удържа да не те видя.

— От дълго време никой не ми е идвал на свиждане. Сигурно искаш нещо. Чакай да позная — пишеш книга за мен. Искаш да станеш поредният Труман Капоти.