Когато дойде паякът [bg]

Никой не разбираше какво означава да си под такова напрежение толкова дълго време. Дори като дете тя винаги се страхуваше да не допусне дори една грешка, да не би да не е съвършената малка Джези, та майка й и баща й да не я обичат.

Съвършената малка Джези.

„Не е достатъчно да си добра“ и „Доброто е враг на великото“ повтаряше баща й почти всеки ден. И тя беше пресметлива отлична ученичка. Стана мис „Популярност“. Впускаше се във всяко възможно начинание. Преди няколко години Били Джоуел бе записал песента „Напрежение“. Отразяваше много точно състоянието, в което тя се намираше, откакто се помнеше. Трябваше да намери начин да му сложи край, а сега като че ли знаеше как.

Превключи на трета, когато наближи вилата край езерото. Всички лампи светеха. Иначе наоколо изглеждаше съвсем спокойно. Водата в езерото беше гладка и черна и се сливаше с планината. Но лампите бяха запалени. А тя не ги беше оставила светнати.

Слезе от мотоциклета и влезе бързо вътре. Външната врата бе отключена. Вътре нямаше никой.

— Има ли някой? — провикна се тя.

Провери в кухнята и в двете спални. Никой. По нищо не личеше, че някой е влизал. Освен по лампите.

— Хей, кой е тук?

Куката на кухненската врата срещу комари беше свалена. Излезе навън и тръгна към кея.

Нищо.

Никой.

Изведнъж от лявата си страна чу плясък. Видя размазаните очертания на крила над водата.

Застана на края на кея и тежко въздъхна. В главата й още звучеше песента на Били Джоуел. Подиграваше се и се надсмиваше над себе си. „Напрежение, напрежение.“ Чувстваше го с всеки сантиметър от тялото си.