Тайната на фараоните [bg]

Когато се откъснаха от стената, Скорпион скочи на борда и грабна картината в краката на Гамей. Тя стисна рамката и я задържа, но мъжът дръпна назад и старата дървена рамка поддаде.

Гамей остана само с дъбови трески в ръцете, а Скорпион падна назад в лодката си с картината. Партньорът му веднага насочи лодката към центъра на канала и ускори.

— Той я взе! — извика Гамей.

Ролите се смениха и Пол зави толкова рязко, колкото посмя. Лодките отново се блъснаха, но не се закачиха и ударът изби ръката на Пол от лоста на дросела. Когато го хвана отново, малкият двигател се давеше. Пол отвори дросела, но само успя да напълни двигателя с гориво и той угасна. Лодката забави скорост с неприятно усещане за потъване.

Пол грабна въжето на стартера и го дръпна яростно.

— Бързо! — извика Гамей.

Другата лодка се отдалечаваше. Пол дръпна пак въжето и после отново. Двигателят оживя и те пак набраха скорост, но другата лодка беше вече много далече. Скоро съвсем се изгуби в мъглата.

— Виждаш ли ги? — извика Пол.

— Не — отвърна Гамей, като се взираше в мъглата.

След няколко минути стигнаха до лодката. Беше празна и се носеше до десния бряг на реката.

— Няма ги — изрече Пол очевидното. — Изгубихме ги.

Гамей изруга тихо и го погледна.

— Трябва да се обадим на полицията и на бърза помощ да идат в музея.

— И да проверят дали мадам Дюшен е добре — каза Пол.

Той насочи малката лодка напред, докато не откриха стълби и спряха до стената на канала. Излязоха заедно и влетяха в първото отворено заведение, което откриха. Гамей се обади по телефона на полицията.

Вече не можеха да сторят нищо, освен да чакат.