Тайната на фараоните [bg]

Виждаше се как водата бълбука на по-ниските места. Шакир знаеше точно какво е станало.

— Те са обърнали потока. Вместо да пресушават водоносния хоризонт, сега го пълнят.

— Ако е така, имаме проблем — каза Хасан. — Тази зала беше наводнена, когато я намерихме. И пак ще се наводни. Трябва да се махаме оттук.

Шакир беше отвратен.

— Ти наистина си страхливец, Хасан. Те са само трима! По-добре да ги убием и да върнем помпите в нормален режим.

— Но те имат някакъв танк.

— Това е бронирана кола — каза Шакир, който я беше огледал добре. — Не знам откъде са я взели, но не е неразрушима. Трябва само да ги хванем в капан и да се снабдим с по-мощни оръжия. Върви в оръжейната и донеси няколко РПГ-та.

Хасан огледа залата.

— Хайде — каза той на войника до него.

Когато двамата си отидоха, Шакир застана в центъра на залата. Забеляза друг от хората си да тича към тунела с изхода.

— Стой тук и се бий.

Мъжът не му обърна внимание и изтича по рампата към тунела. Шакир вдигна оръжието си, изстреля няколко куршума и уцели мъжа, щом той стигна до върха. Дезертьорът падна и се изтърколи настрани от рампата, право в ямата с крокодилите. Гладните животни го нападнаха на мига.

Хасан отвори с кода си вратата на оръжейната. Вътре имаше рафтове с бойни пушки и кутии с муниции, а до отсрещната страна няколко руски ръчни противотанкови гранатомета. Подаде един на войника, който бе дошъл с него.

— Занеси го на Шакир.

Мъжът не възрази и хукна обратно.

Хасан провери другия гранатомет и когато се увери, че е сам, отиде до телефона. Стационарната линия беше свързана чрез контролната зала със станцията на повърхността. Той се надяваше, че още работи.