Самотна пеперуда [bg]

Прокурор Самели не вдигна, когато Юхан Рока се обади. Рока искаше бързо да бъде издадено решение за принудителна мярка. За претърсване на жилище. Нямаше време за чакане, поне самият той смяташе така.

Ялмар Албинсон също не си вдигаше телефона. Рока предпочиташе някой да го придружи, най-добре криминалист, но сега щеше да се наложи да се оправя сам. Това, което беше намислил, предполагаше безразсъдно престъпване на правомощията му, но не го беше грижа.

Той се измъкна от леглото и грабна любимите си панталони — WCT на „Адидас“. Струваше му известни усилия да ги издърпа нагоре. Тялото му се съпротивляваше на адреналина и той се добра до антрето, като накуцваше. Насред сериозността и разочарованието избухна в смях, когато си спомни как веднъж беше забравил да си обуе сините панталони от полицейската униформа, когато застъпи на смяна в Областната комуникационна централа. Там униформата беше задължителна. Традиционно и нелепо, защото операторите работеха на компютрите си и никога не контактуваха с представители на обществеността, освен по телефона. Това, че обикаляше с униформената тениска и малко по-неофициалните панталони марка „Адидас“, не му спечели точки, но самият Рока беше доволен.

В антрето той пъхна краката си в маратонките, без да ги връзва. Нямаше да върви дълго. Слезе на „Стургатан“ и сви наляво. До розовата сграда с белите рамки на прозорците се спря. Хвърли поглед нагоре, а после прекрачи през пряспата, заобиколи и влезе във вътрешния двор.

Изглеждаше както последния път, когато беше там, преди малко повече от двайсет и пет години. Но тогава слънцето светеше, а в зелената трева по средата на двора имаше градински мебели и с няколко други изпотени съотборници бяха отишли там да пият сок и да ядат домашни канелени кифлички.