Парижката Света Богородица
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Парижката Света Богородица». Краткое содержание книги:
Всички романи на Юго представят категоричната увереност на твореца, че цялото човечество постепенно и непоколебимо възхожда към светлината, че всички същества се чувствуват привлечени от лъчите на тази светлина и че няма кътче в света, в което тя да не може да проникне.
Всичко това, от друга страна, бе примесено у него с големи претенции за елегантност, изящен тоалет и хубава външност. Съгласувайте, ако можете, тези разнородни елементи. Аз съм само разказвач.
И така, той се бе облегнал безмълвно от известно време на изваяната рамка на камината, замислен за нещо или въобще не мислейки за нищо, когато Фльор дьо Лис се обърна внезапно към него и го заговори. Клетото момиче всъщност му се сърдеше само привидно.
— Любезни братовчеде, нали ни бяхте разказвали за една млада циганка, която сте спасили преди два месеца по време на нощното ви патрулиране от ръцете на дванадесетина разбойници?
— Струва ми се, че да, любезна братовчедке — отвърна капитанът.
— А не е ли същата — поде тя, — която сега играе на площада? Елате да видите дали няма да я познаете, братовчеде Феб.
В нежната покана да дойде до него и в обръщането към него по име личеше тайното й желание за помирение. Капитан Феб дьо Шатопер (защото читателят вижда именно него още от началото на тази глава) се приближи бавно до балкона.
— Вижте — каза Фльор дьо Лис, слагайки нежно ръката си върху неговата ръка, — погледнете това момиче, кое го танцува сред тълпата. Не е ли вашата циганка?
Феб погледна и отвърна:
— Да, познах я по козичката.
— Каква хубава козичка наистина! — възкликна Амлот и сключи възторжено ръце.
— Дали рогчетата й са от чисто злато? — попита Беранжер.
Без да напусне креслото си, госпожа Алоиз се намеси в разговора:
— Дали не е някоя от циганките, които дойдоха миналата година през Порт Жибар?
— Майко — забеляза кротко Фльор дьо Лис, — тази врата сега се нарича Порт д’Анфер.
Госпожица Дьо Гондьолорие знаеше до каква степен капитанът се дразни от старомодния език на майка й. И действително той вече прецеждаше подигравателно през зъби:
— Порт Жибар! Порт Жибар! Естествено, нали Шарл VI ще трябва да мине през нея!
— Кръстнице — провикна се Бернажер, чиито вечно подвижни очи се обърнаха внезапно към върха на кулите на „Света Богородица“, — какъв е оня черен човек горе?
Всички девойки вдигнаха очи. На най-горната балюстрада на северната кула, гледаща към площада, действително се беше облегнал някакъв мъж. Беше свещеник. Ясно се виждаше расото му и подпряното на ръцете му лице. Иначе той беше неподвижен като статуя. Гледаше втренчено към площада.
Неговата неподвижност напомняше керкенез, който е открил врабешко гнездо и е вперил поглед в него.
— Господин жозаския архидякон — каза Фльор дьо Лис.
— Много силни очи имате, щом го различавате оттук — забеляза Гайфонтен.
— Как само гледа малката танцьорка! — каза Диан дьо Кристьой.
— Тежко и горко на египтянката — промълви Фльор дьо Лис. — Той не може да търпи племето им.
— Колко жалко, че този човек я гледа така. Тя действително танцува възхитително — добави Амлот дьо Монмишел.
— Любезни братовчеде Феб — каза неочаквано Фльор дьо Лис, — понеже познавате тази малка циганка, направете й знак да се качи. Ще бъде забавно.
— Да, да! — развикаха се девойките и запляскаха с ръце.
— Но това е лудост — отвърна Феб. — Тя навярно ме е забравила и аз дори не зная името й. Но понеже желаете, госпожици, ще се опитам. — И той се наведе през балюстрадата на балкона и извика: — Ей, девойче!