Парижката Света Богородица
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Парижката Света Богородица». Краткое содержание книги:
Всички романи на Юго представят категоричната увереност на твореца, че цялото човечество постепенно и непоколебимо възхожда към светлината, че всички същества се чувствуват привлечени от лъчите на тази светлина и че няма кътче в света, в което тя да не може да проникне.
Циганката коленичи и допря до бузата си гальовната главичка на козичката. Като че ли й искаше прошка, че я бе оставила, без да й се обади.
През това време Диан се наведе към ухото на Коломб.
— Ех, боже мой! Как не се сетих по-рано! Ами че това е циганката с козичката! Казват, че била магьосница и козата й знаела какви ли не номера!
— Така ли? — възкликна Коломб. — Тогава нека козичката ни развлече малко и да ни покаже някакво чудо.
И Диан и Коломб се обърнаха живо към циганката.
— Девойче, накарай козичката си да направи някое чудо!
— Не разбирам какво искате да кажете — отвърна танцьорката.
— Някакво чудо, някаква магия, с една дума, някакво вълшебство!
— Не разбирам — каза Есмералда и пак почна да гали хубавото животно, повтаряйки: — Джали! Джали!
В този момент Фльор дьо Лис забеляза една везана кожена торбичка, закачена на шията на козичката.
— Какво е това? — попита тя циганката. Девойката вдигна към нея големите си очи и отвърна сериозно:
— Моята тайна.
„Много бих искала да зная каква е тайната ти“ — помисли си Фльор дьо Лис.
Старата дама се начумери.
— Слушай, циганко, ако нито ти, нито козичката ти няма да играете нещо, какво търсиш тук?
Циганката се отправи бавно към вратата, без да отговори. Но колкото повече се приближаваше до изхода, толкова по-бавно пристъпваше. Някакъв непобедим магнит я задържаше. Изведнъж тя обърна овлажнелите си от сълзи очи към Феб и се спря.
— Кълна с в бога! — възкликна капитанът. — Не можете да си отидете така. Върнете се и ни изтанцувайте нещо. А между другото, прелестна хубавице, как е името ви?
— Есмералда — отвърна танцьорката, без да сваля поглед от него.
Това странно име предизвика луд смях сред девойките.
— Какво ужасно име за госпожица! — заяви Диан.
— Сега виждате, нали, че е магьосница! — добави Амлот.
— Драга моя — провикна се тържествено госпожа Алоиз, — едва ли родителите ви са извадили това име от кръщелния купел!
От няколко минути обаче, без някой да й обърне внимание, Беранжер беше примамила козичката със сладко хлебче в един ъгъл на стаята. Любопитното дете откачи торбичката от шията на козата, отвори я и изсипа на рогозката съдържанието й. Беше азбука, всяка буква на която беше написана отделно върху малка чемширена дъсчица. Дървените плочки едва се пръснаха на земята и детето видя с изненада как козичката — това беше навярно едно от „чудесата й“ — протегна златното си копитце, измъкна няколко букви и ги нареди, като ги побутваше лекичко, по особен начин. Само след миг буквите образуваха дума, която козичката, изглежда, беше свикнала да пише, защото я състави с голяма лекота. Беранжер плесна възторжена с ръце и тутакси се провикна:
— Кръстнице Фльор дьо Лис, елате да видите какво направи козичката!
Фльор дьо Лис се приближи бързо и изтръпна. Разположените на пода букви образуваха следната дума:
ФЕБ
— Козичката ли написа това? — попита с променен глас тя.
— Да, кръстнице — отговори Беранжер.
Нямаше място за съмнение. Детето не знаеше да пише.
„Ето каква била тайната й“ — помисли си Фльор дьо Лис.
Междувременно всички се бяха притекли при виковете на детето — и майката, и девойките, и циганката, и офицерът.
Циганката видя каква глупост е извършила козичката. Тя се изчерви, после пребледня и затрепера като виновна пред капитана, който я гледаше с изненадана и доволна усмивка.
— Феб! — шепнеха учудени момичетата. — Ами че това е името на капитана!
— Имате чудесна памет! — каза Фльор дьо Лис на вкаменената циганка. После избухна в ридания. — О! — мълвеше тя, скрила горестно лице в хубавите си ръце. — Тя е магьосница!
А един по-горчив глас шепнеше дълбоко в сърцето й: „Тя е съперница!“
И девойката падна в несвяст.
— Дъще! Дъще! — развика се изплашено майката. — Махай се, пъклена циганко!
Есмералда събра за миг злополучните букви, кимна на Джали и излезе през една врата, докато през друга отнасяха Фльор дьо Лис.
Останал сам, капитан Феб се поколеба за малко между двете врати. После тръгна след циганката.
II. СВЕЩЕНИК И ФИЛОСОФ СА ДВЕ РАЗЛИЧНИ НЕЩА
Свещеникът, когото девойките забелязаха на върха на северната кула, наведен над площада и внимателно следящ танца на циганката, беше действително архидякон Клод Фроло.
Нашите читатели не са забравили тайнствената килийка, която архидяконът си беше приспособил в тази кула. Не зная, казано мимоходом, дали това не е същата килия, която може да се види и днес през едно малко квадратно прозорче, пробито откъм източната страна, на човешка височина, на площадката, над която стърчат кулите — жалка дупка, понастоящем гола, празна и разнебитена, чиито зле измазани стени са „украсени“ и до ден-днешен с няколко лошокачествени пожълтели гравюри, представляващи фасади на катедрали. Предполагам, че тази дупка е обиталище на прилепи и паяци и следователно мухите са подложени на двойно изтребление в нея.