Заклинателят
- Автор: Блати Уилям Питър
- Серия: Exorcist #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-059-6
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заклинателят». Краткое содержание книги:
— И викът ми нека стигне до Теб.
— Господ да бъде с теб.
— И с душата ти!
Мерин подхвана следващата дълга молитва, а Карас отново отправи поглед към леглото, към своите надежди за Бога и свръхестественото. Възторжена тръпка прониза цялото му същество. То е тук! Ето го! Право пред мен! Изведнъж той се озърна като чу вратата да се отваря. Шарън дотича в стаята, следвана от Крис, която застина на прага и ахна.
— Мили Боже!
— Всемогъщи Отче наш…
Екзорсистът деловито вдигна ръка и без да бърза прекръсти трикратно челото на Ригън, продължавайки да чете текста от книгата:
— … Който изпрати Своя Единороден Син, за да смаже ревящия лъв…
Съскането престана и от разпънатата до скъсване уста на Ригън излетя страховит рев на бик.
— … избави от погибел и от ноктите на Сатаната това човешко създание, сътворено по Твой образ и подобие…
Ревът се усилваше, пронизваше плътта и разтърсваше костите.
— Боже, Създателю наш… — Мерин спокойно вдигна ръка и притисна края на епитрахила си към шията на Ригън, продължавайки да се моли. — … от чиято мощ Сатана рухна като мълния от небето, всей ужас в звяра, който съсипва лозето Ти…
Ревът спря и изпървом настана звънтяща тишина, после гъста и зловонна зеленикава каша бликна на тласъци от устата на Ригън и плъзна надолу по ръката на Мерин. Но той не я отдръпна.
— Нека прокуди могъщата Ти десница този зъл демон от Ригън Тереза Макнийл, която…
Карас смътно чу как вратата се отвори отново и Крис изскочи от стаята.
— Прогони този преследвач на невинните…
Леглото се разлюля лениво, после се наклони, заподскача, а зловонният поток продължаваше да блика от гърлото на Ригън, но Мерин спокойно следваше тези движения и продължаваше да притиска епитрахила към шията й.
— Влей смелост в слугите Си да се изправят срещу нечестивия змей, та да не изкушава ония, що уповават в Теб…
Изведнъж движението спря; пред очите на вцепенения Карас леглото се спусна плавно като перце и глухо тупна върху килима.
— Господи, дай ни сила…
Карас замаяно завъртя поглед към ръката на Мерин. Не я виждаше под купчината димящ бълвоч.
— Деймиън?
Карас вдигна очи.
— Господи, чуй молитвата ми — тихо изрече Мерин.
Карас се обърна.
— И викът ми нека стигне до Теб.
Мерин вдигна епитрахила, направи крачка назад, и стаята се разтресе от силата на повелителния му глас:
— Прокуждам теб, нечестив дух, както и всяка власт сатанинска! Всеки призрак от ада! Всички бесове около теб! — От ръката му капеше зловонна слуз върху килима. — Иисус ти повелява, чиято дума опитомяваше вятъра и морето! Които…
Ригън спря да повръща. Тя седеше тихо и неподвижно, само бялото на очите й лъщеше зловещо срещу Мерин. Застанал до леглото откъм краката й, Карас я гледаше втренчено. Потресението и възбудата почваха да отслабват, но умът му неканен почна трескаво да оспорва, да възразява, да призовава логиката на помощ на съмнението: полтъргайст; телекинеза; стрес при юношите и силата на мисълта. После той си спомни нещо и се намръщи. Мина отстрани на леглото, хвана Ригън за китката и откри онова, от което се боеше. Също като при онзи сибирски шаман, пулсът на Ригън препускаше с невероятна скорост. Пред очите му причерня и като погледна часовника си, той започна да отброява отчаяно ударите, сякаш от това зависеше животът му.
— Повелява ти Онзи, който те низвергна от небесните висини!
Мощното заклинание на Мерин кънтеше нейде настрани от съзнанието на Карас, а пулсът на Ригън неумолимо продължаваше да се ускорява. Сърцето биеше все по-бързо и по-бързо. Карас погледна Ригън. Все тъй безмълвна. Неподвижна. Тънки струйки пара се надигаха в ледения въздух над повърнатото като зловонно жертвоприношение. И тогава косата на Карас настръхна: кошмарно бавно, сантиметър по сантиметър, скърцайки като ръждясал стар механизъм, главата на Ригън започна да се извърта, докато накрая в него се втренчиха страшните бели очи.
— И затова трепери от страх, Сатана…
Главата бавно се извъртя отново към Мерин.
— … Ти, поругателю на правдата! Ти, приносителю на погибел! Ти, предателю на народите! Ти, грабителю на живота! Ти…
Карас се озърна плахо. Светлината на лампите запримигва, помръкна до зловещо кехлибарено трептене. Карас изтръпна.
В стаята ставаше все по-студено.
— … Ти, повелителю на убийците! Ти, покровителю на всичко скверно! Ти, враг на рода человечески. Ти…
Глух удар разтърси стаята. След това още един. После упорит, отмерен трепет плъзна из стените, из пода и тавана, туптейки с бесен ритъм като удари на огромно болно сърце.
— Върви си, чудовище! Мястото ти е в самотата! Домът ти е гнездо на ехидни! Падни и пълзи с тях! Сам Бог ти повелява! Кръвта на…