Заклинателят

Но очите му вече бяха неуверени. Боязливи. Примигваха плахо.

Мерин деловито затвори шишенцето и го върна на Карас. Психиатърът го прибра в джоба си, а старият свещеник коленичи до леглото, затвори очи и зашепна молитва.

— Отче наш… — започна той.

Ригън заплю Мерин в лицето и жълтеникавата храчка бавно плъзна надолу по бузата му.

— … Да дойде Твоето царство… — Все тъй с наведена глава, Мерин продължи молитвата, а ръката му извади от джоба кърпичка и без да бърза избърса храчката. — … и не въведи нас в изкушение… — тихо завърши той.

— Но избави ни от лукавия — добави Карас.

За момент той вдигна глава. Очите на Ригън се извъртяха назад, тъй че се виждаше само бялото. Карас усети смут. Усети как нещо замръзва в стаята. Приведе се над текста, за да последва молитвата на Мерин.

— Отче наш, Иисусе Христе, призовавам светото Ти име, смирено Те моля за милост, дай ми сили срещу този нечестив дух, който измъчва това Твое създание; в името на Христа Бога.

— Амин — отвърна Карас.

Мерин стана и продължи да се моли страстно.

— Господи, създателю и защитниче на рода человечески, смили се над рабинята Си Ригън Тереза Макнийл, попаднала в примките на вечния наш враг, изкусителя, който…

Карас чу, че Ригън изсъска и погледна към нея. Видя я да се надига с избелени очи; тя бавно клатеше глава като кобра и стрелкаше език през напуканите си устни. Отново го обзе същото безпокойство и той наведе глава над текста.

— Спаси рабинята Си — четеше Мерин от книгата.

— Която се уповава на Теб, Господи — отвърна Карас.

— Нека намери в Теб крепост, Боже…

— … против врага.

Докато Мерин продължаваше със следващия стих — „И нека няма власт врагът над нея“, — Карас чу как Шарън ахна зад него. Бързо се завъртя и я видя да се взира вцепенена в леглото. Озадачен, той погледна натам. И изтръпна.

Предната част на леглото, бавно се издигаше над пода!

Той не повярва на очите си. Десет сантиметра. Петнайсет. Трийсет. После започнаха да се издигат и задните крака.

— Gott in Himmel!11 — прошепна Карл с ужас.

Но Карас нито чу, нито го видя как се прекръства, докато задната част на леглото се изравняваше с предната.

Това не е истина, помисли си той.

Леглото се издигна с още трийсет сантиметра и увисна във въздуха, като се люшкаше лекичко, сякаш плаваше по застоялите води на зловонно езеро.

— Отче Карас!

Ригън се гърчеше и съскаше.

— Отче Карас!

Той се обърна. Мерин го погледна безметежно и кимна към дебелия том в ръцете му.

— Отговорът, ако обичаш, Деймиън.

Карас го гледаше с недоумяващи очи, без да осъзнава, че Шарън е избягала от стаята.

— И нека няма власт врагът над нея — тихо и уверено повтори Мерин.

Карас бързо надникна в книгата и с разтуптяно сърце прошепна отговора:

— И синът на неправдата да е безсилен зло да й стори.

— Господи, чуй молитвата ми — продължаваше Мерин.