Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
В деня след нощната стража Радослав трамбоваше по плаца в строеви упражнения за загрявка преди учебен щурм на крепост. Самата „твърдина“ се подготвяше за занятието от гъмжило джуджета — строители и топографи, които маркираха с колчета по терена условни непреодолими прегради.
Както и преди, войниците се подчиняваха мълниеносно на заповедите. Самите команди се крещяха или произнасяха на висок глас само по време на учения. Извън тренировките квирините не повишаваха глас на редниците. Никога. За тях това бе израз на началническото им достойнство.
По време на упражнения към отрядника се присъединяваше специален офицер-инструктор. Тази командна прослойка не влизаше в системата на легионно-аравно-дружинната организация. Освен редниците, те обучаваха и самите отрядници. Често се случваше инструкторите да ръководят подразделенията вместо техните същински началници.
В подготовката за ръкопашен бой и различни маневри се усещаше дълбоко премислена схема.
Сигналчици-тръбачи и тъпанджии подкрепяха със съответен звуков знак всяка команда, всяко движение на фалангите.
На полигоните се отработваше всичко: атака, отстъпление, насрещен бой, обсада, оттегляне с контраатака, евакуация на ранени и освободени пленници. Учеха войниците да реагират на различни противникови действия. Сред многото от тях — и една възможна тактика: сухопътно нападение в съчетание с въздушни удари, при което се предполагаше, че вражеските пилоти няма да щадят и свои бойци.
Лег-квирините предвиждаха и партизанска съпротива. За тренировки в гората потъваха командоси-самодиви, облечени в леки ризници, с вплетени в тях чудодейно неувяхващи клони.
Още при формирането на войска от рояците въоръжени племена, на воините бе казано:
„Забравете всичко, което знаете. Научете това, което ви показваме, а сетне го съчетайте със собствените си умения!“
Подбрани части към корпуса брастаргу правеха демонстрационни маневри, а новобранците гледаха. След което се мъчеха да повтарят.
Ведно с отряда си, под пеенето на тръбачи и лумкане на барабани, Радослав свикваше да сгъстяват и разпръсват строй. Да се пререждат от походни колони в плътни правоъгълни и триъгълни фаланги за равнинен бой, после — в по-малобройни строеве за пресечена местност. Редяха се за съпротива срещу пехота и конница, разпиляваха се при въздушна тревога, маршируваха във вериги, слабо уязвими за облаци стрели (или картечен огън?), скупчваха се в покрити със щитове „костенурки“. Пълзяха по един километър на всякакъв терен, готови да скочат на крака и образуват зададената от сигналчиците строева фигура.
Към хватките с оръжие влизаше многочасово млатене на въздуха и посичане на плашила-мишени от мокра пръст и глина. Това подсети Дичо как на тренировките по кендо, по което за известно време го беше запалил Лъчезар, цялото доджо размахваше до оглупяване бамбукови тояги и надаваше дивашки крясъци.
Е, тук беше почти същото.
Първият „двубой“ с грубо оформеното чучело едва не му коства изкълчване на ръцете. Полутвърдата кал се оказа дяволски коварно нещо. Изискваше не само сила, но и акъл, работа на всички мускули, точност и буквално сливане с алебардата.
Като замотаваше китките си с еластичните ремъци преди изпълнение на оръжейните хватки, Радослав си подметна наум — „Трябваше ли да прекосиш времена и пространства, за да разбереш онова, което ти обясняваха на чист български, три пъти седмично от пет до седем вечерта, в залата за танци на ВИФ, повече от година и половина, бате?“
Свикна. Може би защото в главата му мълчаливо присъстваше мисълта, че в един миг от това ще зависи и неговият живот. Пък и помнеше туй-онуй отпреди.
Но някои елементи от бойната подготовка го смущаваха и дори стряскаха.
Майстор-гласоиграч възпроизвеждаше звуци, при които войниците трябваше моментално да залегнат и по възможност да поразят източника на шума от разстояние, без да се отлепят от земята.
Оловните жълъди на най-добрите прашкари в отряда пукаха в прах обявените за мишени гърнетата, независимо дали мятаха малките си снаряди изправени, или лежаха затънали в блато с кал до, че и чак в ушите. Пета дружина, където имаше познавачи на бумеранга, обковаваха фърфорещите си летящи тояги с ръбести пръстени от белонска стомана.
Но според Дичо звукоимитаторът ги подготвяше да разпознават стрелба на автоматично огнестрелно оръжие.
Квирин-инструкторът подчерта, че справянето с посочената опасност е задължение на ратния колхор, който ще бъде причислен към отряда в деня на настъплението, но все пак, за всеки случай, не е зле войниците да реагират, без да чакат…