Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
В един миг чух виковете на Кейт.
- Какво правиш тук?!... Не, не може... Какво си й направил, изрод такъв!?... От мига, в който те видя, непрекъснато плаче!... Не може да влезеш! Не!
Крисчън нахлу в стаята ми и безцеремонно запали лампата. Замигах срещу силната светлина.
- Господи, Ана!
Той веднага я изгаси и след секунда бе до мен на леглото.
- Какво правиш тук? Едва дишах между хълцанията. Не можех да спра да плача.
Той светна нощната лампа и аз замигах пак. Кейт стоеше на вратата.
- Искаш ли изхвърля този конски задник? попита тя с враждебност, съдържаща повече унищожителна сила и от неутронна бомба.
Крисчън я погледна, учуден от „ласкателния" епитет и от варварския антагонизъм в поведението й. Поклатих глава отрицателно и тя врътна очи в недоумение. „О, не, не, на твое място не бих въртяла очи, когато господин Г. те гледа".
- Само викни, ако има проблем каза тя по-меко. Грей, записала съм те в списъка на лайнарите и те държа под око изсъска му. Той мигаше с недоумение, а тя дръпна вратата, без да я затвори.
Крисчън ме погледна, изражението му бе гробовно, лицето посивяло. Беше облечен официално. Извади кърпичка от вътрешния джоб на сакото си и ми я подаде. Сетих се, че някъде бях запазила другата му кърпичка.
- Какво става? попита тихо той.
- Защо дойде? пренебрегнах въпроса му. Като по чудо вече не можех да отроня никаква сълза. Но тялото ми все още подскачаше в сух хленч.
- Една голяма част от задълженията ми е да се грижа за потребностите ти. Каза, че искаш да остана. Ето, тук съм. И те намирам такава?
Шах!
- Вероятно ще кажеш, че вината е изцяло моя, но аз не разбирам вината си. Това, че те напердаших ли?
Седнах на червения си задник с лице към него.
- Взе ли нещо болкоуспокояващо?
Поклатих глава отрицателно. Той присви очи, стана и излезе от стаята. Каза нещо на Кейт, но не чух какво. След малко се върна с хапчета и чаша вода.
- Изпий ги нареди и пак седна до мен.
Изпълних заповедта.
- Говори прошепна той. Каза ми, че си добре. Никога нямаше да тръгна, ако знаех, че има проблем, и ако изобщо можех да предположа, че си в такова състояние.
Какво можех да кажа? Вече бях казала всичко. Исках повече. Исках да остане, но по собствено желание, а не защото аз го искам. Не защото се бях разкиснала и не се знаех какво правя и говоря. И не исках да ме бие. Толкова ли бе неразбираемо?
- Когато ми каза, че си добре, го приех за истина. А не е било така, нали?
Изчервих се
- Мислех, че съм добре.
- Анастейжа, не можеш да ми казваш нещо, което си си наумила, че аз искам да чуя. Това не е нито честност, нито откровеност каза той назидателно. Как очакваш да не подложа на съмнение всяка твоя дума, казана досега?
Погледнах го. Беше сериозен, недоволен и явно разочарован. Прокара ръце през косата си.
- Как се чувстваше, докато те удрях и след това?
- Не ми хареса. Не искам да го правиш повече.
- Не те удрях, за да ти хареса.
- А защо на теб ти харесва?
Въпросът ми го изненада.
- Наистина ли искаш да знаеш?
- О, повярвай ми, едва ли има нещо, което би ми било позабавно от отговора на този въпрос. Не се и опитах да скрия сарказма си.
Той сви очи.
- Внимавай.
- Ще ме биеш пак ли?
- Не, не и тази вечер.
Отдъхнах си с облекчение, и мисля, че подсъзнанието ми също.
- Слушам подканих го.
- Харесвам властта, която ми дава това, Анастейжа. Контрола. Искам да се държиш по определен начин и ако не го правиш, ще те наказвам и ще се научиш да се държиш по начина, който ми харесва. И ми харесва идеята да те наказвам. Исках да ти напляскам дупето от мига, в който ме попита дали съм гей.
Изчервих се. Та аз самата исках да си ударя един пердах след този въпрос. Значи в крайна сметка Катрин Кавана бе отговорна и изцяло виновна за всичко това. И ако си беше отишла на интервюто сама, да си задава гейските въпроси, сега тя щеше да седи тука с червен като на маймуна задник. Веднага отхвърлих идеята за Катрин вместо мен с Крисчън. Е, явно и аз не знаех какво искам.