Всичко наопаки

Успях да се удържа и да не се обадя на Надя същата вечер, дочаках сутринта и й звъннах в службата. Гласът й беше печален и безцветен.

— Недей, слънчице — тихо каза тя в слушалката, като прекъсна опитите ми да измоля прошката й. — Не се измъчвай. Ти нямаш никаква вина. Не ми се обаждай повече.

Аз не настоях. Заканите на баща ми изглеждаха повече от реални и аз не исках да подлагам Надежда на такъв неоправдан риск.

Беше ми нужна повече от година, за да се съвзема. Но не им простих. На никого. И продължавах да обичам своята Надя и да мисля за нея, макар да разбирах, че това до нищо няма да доведе.

Мина време и родителите ми започнаха да мислят за моята женитба. На Мишка и Лариса им се бе родил Тарас, Валентина също се беше омъжила и бе родила Юля, оставах аз, петокурсник, скоро абсолвент, млад специалист.

— Като се ожениш — вече ще можем да умрем спокойно — току повтаряше мама. — Всички деца да имат семейства, никой да не остане сам.

Беше ми все едно. Не ми трябваше никой, освен Надя и би ме задоволила която и да е жена. Щях да живея с нея, както е редно, и да правя всичко необходимо. Щом нямаше да е Надя, какво значение имаше коя ще е?

— Ето, Станислав Сергеевич има такова чудесно момиче — казваха родителите ми. — Тя е влюбена в тебе от малка, между другото. Не си ли забелязвал?

Дъщерята на Станислав Сергеевич, Муза, познавах от много години, но не й обръщах внимание. Семействата ни бяха приятелски, те винаги си ходеха на гости или на пикник заедно с нас, децата. Муза беше невзрачно, грозничко момиче, бледо, та чак прозрачно и мършаво, макар и умничко. Много четеше, интересуваше се от живопис и смяташе, ако не ме лъже паметта, да стане изкуствовед. Не бях забелязвал никакви признаци на особено отношение от нейна страна. Впрочем, честно казано, не бях ги и търсил. Което откровено признах на родителите си.

— Ама как, Володя — убедено повтаряше мама, — ами че то просто бие на очи! Как те гледа, как се усмихва, когато разговаря с тебе! Луда е по тебе, а ти не забелязваш. Между другото, по-добра съпруга от нея не можеш да намериш. И е умна, и е почтена, чиста девойка и професията й ще бъде достойна, и семейството й е прекрасно.

Всичко това беше съшито с бели конци, аз не се съмнявах, че баща ми и неговият началник Станислав Сергеевич просто са решили да укрепят деловите си отношения по най-добрия начин и да се сродят. Вътрешнокланов брак. Преустройството беше в разгара си и ръководителите на промишлените отдели при районните и градските комитети на партията бяха усетили, че могат да присвоят много неща, ако проявят съответната ловкост и имат здрава хватка.

Аз бях глупав и слаб, бях приучен към послушание и не умеех да се боря. Какво пък, щом не мога да живея според собствените си правила, ще живея според вашите. Щом ще е Муза, Муза да е.