Всичко наопаки

Сигурно животът ми би могъл да се подреди по съвсем друг начин и аз да се оженя не за Муза, а за съвсем друго момиче. Как щях да живея тогава? Не се знае. Най-вероятно по-зле. Впрочем… кой знае.

Боже, колко обичах Надежда! Бях луд по нея, мислех за нея непрекъснато, започвах да се вълнувам два часа, преди да се видим. Бях на осемнайсет години, във втори курс, тя — на трийсет и девет, омъжена, с две деца. Тя беше първата ми жена. Тоест аз, естествено, вече имах сексуален опит, но с момичета, мои връстнички, които още не бяха вещи в науката за любовта и правеха секс не толкова заради голямото си желание, колкото за да изглеждат по-големи както в чуждите, така и в собствените си очи.

Надежда беше съвсем друга. Истинска Жена, с главна буква. Зряла, опитна, мъдра. Тя ме научи на всичко.

Срещахме се отдавна и всеки път изникваше острият проблем за мястото, където да се уединим. Понякога го правехме в жилища на нейни приятелки, понякога ми оставяха ключове мои приятели, понякога дори се осмелявах да ходя в нейния дом, когато съпругът й заминаваше в командировка, а децата бяха при баба си. И ето че настъпи момент, когато не можахме да намерим място. Просто нищо не се получаваше нито с нейни познати, нито с мои. И съпругът й дълго не заминаваше. А аз изгарях от страст и не можех да чакам повече. В края на краищата, не съм бездомен, в случая най-важното беше да намеря точния момент, когато родителите, брат ми и сестра ми няма да са вкъщи.

Щастието ми се усмихна — баща ми се прибра и радостно съобщи на мама, че е намерил два билета за театър „Съвременник“ за утре, за новия спектакъл, в който играеха прочути и любими на цялата страна актьори. Мама радостно заахка — тя просто обожаваше тези актьори и започна възбудено да обсъжда с Валентина каква рокля да облече за театъра. Аз веднага привиках Михаил:

— Миша, ти кога ще се прибереш утре?

— Не знам, защо?

— Е, имаш ли някакви планове за утре вечер?

— Засега нямам. Утре може да планирам нещо. Всичко зависи от Ларка, нали аз свършвам работа в шест, а нейният работен ден е ненормиран. Ако се освободи рано, ще отидем някъде с нея. Кажи, какво искаш?

По онова време Михаил вече излизаше с Лариса и сериозно се готвеше за сватба.

— Миша, не можеш ли утре да отидеш някъде? — попитах направо. — И да вземеш и Валя.

— Охо! — Той хитро примижа и щракна с пръсти. — Да не би да имаш среща, хлапе? Наканил си се да доведеш жена, така ли?

Думите му бяха груби, но всъщност верни, затова не се захванах да уточнявам и просто кимнах.

— И коя е тя? Познавам ли я?

— Не.

— Хубава ли е? Къде се запознахте? — с жадно любопитство ме заразпитва Миша.

— Е, и ти сега, Мишка! Говоря с тебе като с човек. Е? Ще ми помогнеш ли, или не?