Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
— Защо не. — Струваше ми се, че говоря дръзко и уверено, но вероятно думите ми са прозвучали объркано и виновно. — Не знам.
— Прекрасно! Ти си на осемнайсет години, студент си, фактически те издържаме ние с майка ти, защото стипендията ти стига само за джобни. И ето че се сдобиваш със съпруга и с нейните две деца, на десет и тринайсет години.
Дори това знаят! Впрочем нищо чудно, нали внимателно са разучили паспорта на Надя, а в него са записани децата й с имената и рождените си дати. Добре са се подготвили.
— Как смяташ да ги издържаш? — продължаваше баща ми. — От какво ще живеете? И къде смятате да живеете? Тук, в нашия тристаен апартамент, където едва се побираме петима? Или може би разчиташ съпругът на твоята дама да й остави жилището им, в което вие благополучно да се настаните, както и да плаща издръжка, с която заедно с нейната заплата ще живеете четиримата? Ако разсъждаваш по този начин, аз се срамувам, че съм отгледал такъв син. Винаги съм знаел, че от тебе няма да излезе истински човек, достоен мъж. Ти си изрод, който не разбира елементарната човешка почтеност. Ако твоята Надежда Петровна е измамила собствения си съпруг и го е предала, тя няма никакво право да претендира нито за жилище, нито за издръжка. Трябва да си тръгне, като му остави всичко, без да иска делба нито на имущество, нито на квадратни метри. Аз съм готов да се съобразявам с чувствата ви, допускам, че между вас съществува истинска любов, но не желая да се примиря, ако моят син или неговата избраница постъпят долно и гадно, като оберат абсолютно невинен човек. И накрая последното. Как смяташ да отглеждаш децата й? Голямото е само пет години по-малко от теб. По възраст можеш да бъдеш син на Надежда Петровна — ако тя беше родила на двайсет години, детето й щеше да бъде твой връстник. Смяташ ли, че можеш да замениш бащата на тези деца? Нима те ще те уважават и слушат? Какъв авторитет ще имаш пред тях? Самият ти си още дете и нямаш никакво право да поемаш отговорност за чужди съдби.
Нямах какво да отговоря. Ако баща ми говореше само за възрастта на Надя и че е по-добре да си намеря подходящо добро момиче, щях да намеря какво да му кажа. Във всеки случай, в тогавашното си състояние не намерих никакви аргументи. С Надя не бяхме говорили за бъдещето и дори не бяхме мислили за него, просто ни беше много хубаво заедно и не ставаше дума нито за развод, нито за женитба след него. Тя имаше здраво, стабилно семейство, никой не смяташе да го разрушава, но нима можех да изрека това на глас? Та нали баща ми се изрази съвсем определено: секс без намерение да създадеш семейство не е нищо друго, освен разврат и проституция. И макар че аз, разбира се, не бях съгласен с това, както и повечето хора на този свят, не можех да допусна родителите ми да говорят по този начин за моята Наденка. Те не само говорят и мислят за нея ТАКА, но и наистина са способни да съобщят на съпруга й или в нейния партиен комитет.
Татко и мама ме разнищваха дълго по този начин и от техните думи аз стигнах до твърдото убеждение, че ако още веднъж си позволя това, те незабавно ще вземат мерки. Не ми пукаше какво ще стане с мен, но за Надя тези мерки можеха да имат катастрофални последствия. Вярно, бях много млад, но все пак разбирах, че длъжностите на моите родители и техните възможности ще осигурят цялата жестокост на подобни мерки.
Накрая ме оставиха на мира и едва тогава се замислих: а как изобщо можа да се случи това? Разбирах, че цялата работа е в Михаил — нали само той знаеше, че смятам да доведа вкъщи жена, но не разбирах защо е съобщил на родителите ни. Какво го е накарало? Как е научил, че Надя е по-възрастна от мен? Бях сигурен, че ако ставаше дума за подходящо момиче, нямаше да се случи нищо подобно. Мишка е тъпа и коварна гадина, никога не е изпускал повод да ме потормози, можеше да довтаса вкъщи и да нахълта в стаята, за да ме притесни и постави в неловко положение, но сам. Без родителите ни. Без нашите идеологически подковани родители, които не биха измъчвали и унижавали непознато момиче, защото откъде можеха да знаят коя съм довел — ами ако е дъщеря на голям началник? Такива дъщери в нашия факултет имаше безброй. Не, щом дойдоха заедно с Мишка, значи са били сигурни, че съм довел абсолютно неподходяща дама.
И колкото и да ми беше отвратително да гледам брат си и да разговарям с него, аз все пак го попитах:
— Защо, Миша? Защо го направи?