Ден нула [calibre 1.48.0]

— Една от жертвите е работила в компанията му все пак — въздъхна Джийн. — Но аз се съмнявам, че той изобщо е познавал тази жена. Не вярвам да е имал нещо общо с убитите хора. Какви биха били мотивите му?

— Не знам. Между другото, в момента водят ли се някакви дела срещу Роджър?

— Срещу него винаги се водят дела. Най-често от Агенцията за опазване на околната среда или от някоя екологична организация, но има и дела за трудови злополуки, заведени от роднините на жертвите.

— Какви по-точно са претенциите на еколозите?

— Не знам подробности, но общата идея е, че откритите мини нанасят големи щети на околната среда. Не бих искала да ме цитираш, но това е истината. На хората им писва и подават жалби в съда. Ако държавата прецени, че Роджър не изпълнява изискванията на закона или е нарушил някакви правила, тя предприема съответните действия. Това е причината за големия екип адвокати, които са на заплата в компанията. Всъщност защо питаш?

Пулър имаше предвид доклада за почвените проби, но нямаше намерение да го споменава пред нея.

— Добре де, излъгах — внезапно рече Джийн. — Имам и още един въпрос.

— Казвай.

— Защо всъщност си тук?

— Мисля, че го обясних съвсем ясно.

— Убили някакъв полковник, който дори не е бил на служба? Доколкото ми е известно, ти си от Седемстотин и първи отряд за специални поръчения. По-лесно би било да изпратят тук следовател от Форт Кембъл, но изпращат теб. Защо?

— Очевидно си добре запозната с военните структури — отбеляза Пулър.

— Баща ми е служил във флота, а доста от местните жители са били в армията. Направих си труда да проверя някои неща.

— С кого си разговаряла?

— Достатъчно е да кажа, че имам връзки. Така разбрах, че изпращането на човек като теб съдържа ясно послание: тук не става въпрос за обикновено убийство.

— Няма обикновени убийства — поклати глава Пулър.

— Значи не искаш да ми отговориш.

— Просто си върша работата, Джийн. Нямам какво друго да ти кажа.

Тя го остави пред мотела. Той я изчака да потегли, хвърли поглед към стаята си, а после насочи вниманието си към колата си, паркирана на четири-пет метра встрани от входа. Заобиколи в посока, обратна на часовниковата стрелка, и почти веднага забеляза нещо необичайно — няколкосантиметров кабел с оголен край, който блестеше на светлината на слънцето като късче злато.

Отпусна се на колене, надникна под колата, а след това се изправи и набра номера на Коул.

— Под колата ми има бомба — обяви той. — Имаш ли хора, които могат да я обезвредят?

Коул обеща незабавно да уведоми сапьорите и да дойде с тях.

Пулър седна на стълбите пред офиса и се замисли.

Явно в района живееха хора, които изпитваха силна привързаност към експлозивите. Сега вече имаше обяснение и за внезапната покана за обяд, която беше получил от красивата съпруга на Роджър Трент.

69