Град на изгубени души

Брат Закарая се поотдръпна, за да може по-добре да разгледа картата.

И какъв е резултатът от опита ти?

— Има го — отвърна Мерис, ала не звучеше нито тържествуващо, нито дори доволно. —

Видях го на картата. Когато се появи някъде, на картата припламва мъничка светлинка;

светлина обгръща и гривната му. Така знам, че е той, а не Джонатан Моргенстърн. Джонатан

никога не се появява на картата.

И къде е? Къде е Джейс?

— Видях го — всеки път за броени секунди — в Лондон, Рим и Шанхай. Преди съвсем

малко проблесна във Венеция, а после отново изчезна.

Как се придвижва толкова бързо между градовете?

— С помощта на портал? — Мерис сви рамене. — Не знам. Ала всеки път щом картата

припламне, разбирам, че Джейс е жив… засега. И сякаш отново мога да дишам, поне за

малко. — Тя решително стисна устни, сякаш за да спре думите, които напираха да се излеят

— как Изабел и Алек й липсват, ала се бои да ги повика обратно в Института, където поне от

Алек щеше да се очаква да се включи в преследването на брат му. Как продължаваше да

мисли за Макс всеки ден, как й се струваше, че някой е изпразнил дробовете й от последната

глътка въздух и как се хващаше за сърцето, боейки се, че умира. Не можеше да изгуби и

Джейс.

Разбирам те.

Брат Закарая сплете ръце пред себе си. Това бяха ръцете на млад човек, не изкривени и

възлести; с дълги, тънки пръсти. Мерис неведнъж се бе чудила как остаряват братята и колко

дълго живеят, но това знаеха единствено членовете на ордена.

Малко неща на този свят са по-могъщи от обичта на семейството. Не ми е ясно обаче защо

реши да споделиш всичко това с мен.

Мерис си пое накъсано дъх.

— Знам, че би трябвало да го покажа на Клейва. Ала те научиха за връзката му с Джонатан и

сега преследват и двамата. Открият ли Джейс, ще го убият. Но да го запазя в тайна

несъмнено би било измяна. — Главата й клюмна. — Помислих си, че да го споделя с вас,

Братята, е нещо, което мога да понеса. Решението дали да кажете на Клейва си е ваше. Аз…

аз не съм в състояние да го взема.

В продължение на един дълъг миг Закарая не каза нищо. После гласът му изпълни меко

главата й:

Картата показва, че синът ти все още е жив. Ако го споделиш с Клейва, не мисля, че това ще

им помогне особено — ще разберат единствено, че той се придвижва невероятно бързо и не

може да бъде проследен. Нещо, което вече знаят. Задръж картата, а аз засега няма да говоря

за нея.

Мерис го погледна изумено.

— Но… ти си слуга на Клейва…

Някога и аз бях ловец на сенки. Живеех като теб. И също като теб имаше хора, които обичах

достатъчно, за да поставя добруването им над всичко… над всяка клетва и всеки дълг.

— Имаше ли… — Мерис се поколеба. — Имаше ли деца?

Не. Не и деца.

— Съжалявам.

Няма защо. И се опитай да не позволиш страхът за Джейс да те погълне. Той е Херондейл, а

те знаят как да оцеляват…

Нещо в Мерис се прекърши.